Късноантична крепост Цари Мали Град в 15км. от Самоков

Археологическите проучвания на хълма "Св.Спас" показаха, че изграждането на крепостта е започнало по време на управлението на император Валент (364-378 г.). Мястото на крепостта е избрано преднамерено и е съобразено с възможността за наблюдение на котловината и защита на нейната западна част. Възникналото селище е съобразено с минералните извори в подножието, рудните залежи с магнетитов пясък в целия район и стратегическото кръстовище на два антични пътя. Крепостта се намира в близост до древния военен, търговски и съобщителен път от Рим през Аквилея, Рагуза, Скупи, Пауталия, Германея, Филипопол, Константинопол, както и до трудно достъпния, но най-пряк път към Македония.

Разкопаването на по-голяма площ по време на проучванията даде изключително много материал: 1078 бр. находки / монети, накити, стрели и части от въоръжение, инструменти, разнообразна керамика и др./, както и множество архитектурни останки и стратиграфски ситуации, позволяващи да се направят съответни изводи и заключения. Установени са 5 фази на обитаване на хълма, което говори за неговата значимост и устойчивост като стратегически и културен раннохристиянски център в орбитата на големите градски центрове от античността–Сердика, Пауталия и Германея.

       Траките

При проследяването на историческите пластове е доказано, че най-ранното използване на това място започва още във втората фаза на ранно желязната епоха ( VІІІ-VІ в пр.Хр). Открити са множество малки и по-големи ями разпръснати из цялата площ на обекта. Те са единични или групирани по няколко, но всички са запълнени с въглени и фрагменти керамика. Фрагментите са от различни типове съдове, правени на ръка. Преобладават урноподобните и разлатите форми. По някои от тях има врязана декорация, езичести дръжки, по-рядко релефна лента с прищипване и излъскване. Ямите определено имат култов характер, типичен за тракийското население. Липсата на изявен културен пласт от тази епоха изключват поселищен живот, но не и разгръщането на ямно светилище.

       Римляните

Вторият период на спорадично посещаване на обекта се отнася към късно римската епоха (ІІІ–нач. на ІV в.). Свидетелство за това са монетните находки, както и някои фрагменти на луксозна сива и червенолакова керамика. Няма сигурни следи от обитаване. Най-вероятно в този период е функционирало езическо светилище, останки от което се откриха в най-северната част на обекта. Малкото останало от него предполага квадратен план с тесен коридор в средата и две помещения отстрани. Голяма част от него е унищожена при издигането на раннохристиянската църква от кр. на ІVв

1. Първи строителен период на крепостта

През III век по периферията на Свещения хълм е изградена оградна стена от дървени колове и плет, обмазана с глина, опожарена в средата на IV век по времето на въстанието на узурпатора Прокопий (365 – 366 година)

2. Втори строителен период на крепостта

В края на 60-те години на IV в. управителите на късно римската провинция Средиземна Дакия, предприемат укрепяване на хълма. Изградена е каменна крепостна стена, като дългите отсечки от крепостните стени са подсилени с няколко кули в най-уязвимите точки. Крепостната стена огражда цялата горна част на хълма с площ около 1 ха.

3. Трети строителен период на крепостта

По времето на обширната възстановителна кампания на византийския император Юстиниан Велики (527-565 година) на крепости и градове, укрепителната система на крепостта е реконструирана, а по време на неговия наследник император Юстин II (1565 – 1574 година) е изградена преградната северна крепостна стена с две мощни ъглови правоъгълни кули и крепостната порта.

Животът в крепостта спира след 578 г., но в подножието на хълма местното население остава да живее. При направата на канализацията в с. Белчин на много места се откриха останки от обитаване през византийския период и средновековието.