Елена Белстойнева с нови истории в картини - Самоков

Всяка изложба разказва истории. Ако се заслушате може да чуете как потрепват листата на дърветата, докоснати от лек ветрец. Или да усетите дъхавия аромат на цветята, които сякаш са готови да излязат от рамката на платното и да се пренесат като букет върху масата отсреща. Или да видите познати друмища от друг ъгъл. Но за всичко това освен, че се изисква тънка сетивност, е необходимо ръката на художника да е изящна и да притежава талант, че дори с невъоръжено око всичко това да става близко и лесно достъпно.

Такива са картините на Елена Белстойнева от последната й изложба, състояла се в „киселата” октомврийска петъчна вечер /16.10.15 г./ в галерия „Масларски”. Но въпреки лошото атмосферно време, в галерията „грееха” платната на известната самоковска художничка. А в задушевната обстановка близки и познати бяха дошли да уважат твореца. На чаша вино присъстващите имаха възможност да се насладят на новите произведения на Белстойнева. Талантът й е безспорен, а думата, която описваше вечерта е – уют. Това усещане се засили още повече от бумтящата камина и позиционираната над нея природна гледка. Прекрасно единство.

Изложбата беше открита от собственика на галерията Иво Масларски с думите: „Елена Белстойнева е автор, познат и обичан от много хора. Нейната звезда е щастлива, има привилегията на семейното огнище и сетивата да се учи от най-големия учител – природата. Картините й доказват смисъла на човешката потребност да държи душата будна. Човек може да се опълчва чрез това, което прави и как го прави. Тя се старае да го прави по най-добрия начин, да не изневерява на критериите си, да защитава ценности, които смята за важни. Не е важно да се правят компромиси за публика и популярност. Може би това е цялото усилие на изкуството, за да може да живеем като същества на земята. Приликата с природата е прилика на душата. Тя е единствената, която има значение. Познавам Елка от много години. И днес се опитвам да погледна на творчеството й от нов ракурс, заради приятелството ни, заради много от трудностите, с които всеки човек се сблъсква в опитите си да се противопостави на сляпата ситуация, на кризата, чрез която оправдаваме както нравственото, така и емоционално девалвиране. Да пожелаем на Елка здраве, да бъде вярна на себе си, за да показва това, което се подсказва от сърцето и големия учител”.

От платната на художничката наистина се усеща приликата на природата на тази с душата. Белстойнева беше лаконична в изказа си, като остави картините й да говорят вместо нея. 

Анна Манова