Ethnographic complex "Samokovoto" - Samokov

Районът на днешния град Самоков в античността е населяван от траките. Те са считани за изкусни рудари и металурзи, и са споменавани многократно от античните автори. Археологическите проучвания в самоковско разкриват активна металургична дейност, най-вече от средата на I-во хил. пр. Хр., късно римския период и Средновековието.

Предполага се, че в периода ХII-ХIV в. тук са били заселени саси - европейски металурзи от Седмоградието, които издигнали по свои чертежи видните /пещите/ и самоковите /преработващите съоражения/. За османския период хронистите Коджа Хюсеин, Саадедин, Идрис Битлиси, Евлия Челеби и други дават сведения за населеното място и развития железодобив.

Значението на Самоков като железодобивен център нараства още повече след разгрома на турците под Виена /1683 г./. Според един ферман от 1508 г. в Рила планина е имало 11 самокова. В следващите векове има сведения за над 50 такива съоръжения.

Името на града е неразривно свързано с огромните механични чукове - самокови. Славата на Самоков се разнесла и извън европейския континент. От тогава се появила дори мерна единица - "един самоковски кантар".

Самоковите са функционирали до края на XIX век и получаваното желязо е било търсено заради неговото качество.

"Самоковото" е съоръжение, където суровото желязо се пречиства от примеси и шупли чрез изковаване. Чукът се намирал в сграда с огнище и се наричал "млат", дръжката на който се закрепяла хоризонтално с дебели греди. Чукът се задвижва с водно колело и палци. Водата се събирала в огромен дъсчен яз наречен дъсчен „кораб" и се пускала и спирала по наклонено водоподаващо устройство - "шоштръб". Разтопеното в огнището желязо се изковавало във вид на железни пръти като краен продукт.