Самоков - род и духовност

Посвещава се на 140 години от създаване на първата градска администрация с избор на кмет в град Самоков веднага след Освобождението на България от турско робство.

Посвещава се на денят на народните будители, хората оставили на нас поколенията своя завет да пазим Родината като зениците на очите си, да подържаме културното огнище да свети и разпръсква своите искри на наука, любородие, съзнание за българска чест и достойнство !!!

Читалището се явява институцията, която продължава да подържа жива искрата!!!!!

Утвърден празник стана вече 15 години на първи ноември Читалище „Младост” - 2003г да поднася своите уроци по незабравима българска история и годишнини на велики български възрожденци, радетели за Нова България и опазен роден край! През годините ние запознахме нашите съграждани, фенове и приятели с българи посветили се на ползу роду! Пред тях на мултимедийни представяния оживяваха спомените за Христо Максимов учител и възрожденски деец , потомък на Хаджисотировия род, написал „Химна на българския учител” журналист и радетел за българския народ.

Иван Щехтов - Майстор планинар за всички времена завършил графика и живопис в Лайпциг - Германия, живял в Австрия - Китцбюл най-големия ски –център, спомогнал и подписал създаването на Българския червен кръст и планинското спасяване. И както го описва в книгата си Петър Попангелов - баща в „Безкрайният бял път” - най-добрия познавач на планината, пистите и проектиране на ски влековете и кабинкова въжена линия, алпинист, написал гидовник за българските алпинисти, прокарал пръв туровете на Мальовица, направил релефна карта на Северозападна Рила и Първи пътеводител на Рила планина. Създал и проектирал заслоните Страшно езеро и Ледено езеро. Събитието бе посветено на неговата 100 годишнина от рождението му и всички планинари и приятели го почетоха.

Друг незабравим момент беше годишнината на Алеко Константинов - създателят на туристическото движение писател и адвокат много свързан с нашия град.

Почетохме достойно и годишнината на Професор Иван Шишманов също много свързан с нашия град и достоен борец за българското и Панславизма. Един прекрасен творец и преподавател в Германия и Австрия в университетите, където неговите студенти след години си спомнтят за него като за човек, който им е преподавал на кристален немски език - изключително признание за един достоен българин.

Поднесохме на нашите съграждани и една чудесна мултимедия за 120 годишнината на любимия ни курорт Боровец. Доста време ми отне събирането на снимки и хора сътворили този курорт във величествената ни Рила планина. Дори го излъчихме два пъти и за туристите в х-л „Самоков” в Боровец.

Друго, с което сме отбелрязвали годишнини на възрожденци ибележити българи са две годишнини на Туристическото дружество „Рилски турист” -гр.Самоков - 110г. и 115г. на което честване се събра целия планинарски елит на Самоков.

Чествали сме родове самоковски пак с мултимедийно представяне и искам да кажа, че самоковци свикнаха с тези празници духовни и винаги са ги очаквали с нетърпение, защото на тях освен историческите факти сме предлагали и прекрасна художествена програма.

И днешният първи ноември също се вписа с бележита дата 140 години от избиране на първата градска администрация с кмет на гр.Самоков веднага след Освобождението на България от турско робство и Самоков става околийски град.

Много знатни и образовани самоковци се включват в изграждане устоите на града ни. След разпада на занаятите веднага се започва икономическото развитие и индустриализация на Самоков. Започва бурен подем и в духовтата сфера.

На мястото на занаятите възникват текстилни фабрики, появяват се банки, построява се водопровод и първата електрическа централа, павират се улиците, открива се богословско училище, американски колеж, открива се Гимназия носеща името на Костантин Фотинов виден самоковски възрожденец и създател на първата печатница, появява се пивоварната фабприка на братя Радойкови, кожухарската фабрика на братя Ненкови, кибритената фабпика на Кеберле. керемидарната за марсилски керемиди на бпатя Стефкини, тютюневи складове, железарско училище, стъкларска фабрика, бонбонена фабрика!

Изобщо населението е имало работа и особено с разкриване и на фотографските ателиета Самоков е бил един малък Париж. А в началото на града е имало езеро за развлечение в неделните дни, а офицерите са изградили малък ресторант, който и до днес стои само дето на мястото на езерото построиха жилищни сгради.

Самоков много бързо е възприел всичко ново и модерно защото самоковци, завършващи в Швейцария, Германия, Франция са се връщали да изграждат и помагат на града си. Ето за това скланяме глава в знак на почит и уважение към нашите стари родове, които обичаха този град и го издигаха, правеха го нов и модерен за поколенията, дадоха му всичко необходимо за нормален живот по европейски модел.

Създаде се туристическо дружество, изграждаха се хижи, заслони, Връх Мусала имаше телефонна връзка с двореца, Колоезденето стана спорт за града, ските бяха част от градския спорт имаха самоковци австриец треньор, на Ридо беше построена шанца за ски скок „Мария Луиза” и всичко това до 30 години на Двадесети век.

Правеха се зимти изкачвания на Мусала, а лятото Боровец се пълнеше с курортисти. Беше пуснат първия омнибус по шосето Самоков - София, Пътуването до Боровец бе предимно с файтони а с навлизането на автомобилите в България и с такъв транспорт като той беше открит и возеше пътници от София за Боровец. Дори е било нарицателно да ходиш на фото в Самоков и от там на Боровец.

В Самоков родовете, които изброих са тези, които са създавали поминъкът на самоковци и техните радости участвайки в духовния живот на града ни в миналия век и да ги споменем за почит и уважение и дълбока признателност. Хаджистамови, Кокошкови, Зографски, Ненкови, Радойкови, Шехтови, Белстойневи- Попангелови, Кръшняк, Хаджисотирови, Достолепният Йончев род с многото художници и поет Иван Йончев, Павел Францалийски, Наум Хаджимладенов, Васил Захариев, Слави Генев, Александър Миленков първият български сценограф завършил в Германия, тази близост с Величествената Рила планина, която ги е превърнала в майстори на пейзажа - Джони Белстойнев, Павел Францалийски, Крискарец - който е и живял по цяло лято на езерото носещо неговото име „Йончевото” и е пресъздал шедьоври.

Славата на самоковската зографска школа претворила библейски сцени по манастири, черкви у нас и зад граница и създали първата светска живопис. Богат духовен, индустриален, културен град останал в миналия век за голямо съжаление, много голямо съжаление !!!!!

Сега пред нас читалището остава единствената задача да съхраним това богатство за нашите деца, да знаят и помнят кои сме били а много от тях са и наследници на тези родове и това още повече ги задължава да не попаднат в разрухата и забравата на 21 век - векът на унищожаването на ценостите български и да не допуснат това да се случи !!!!!!!!!

Лилия Шуманова