Село Рельово

Местното предание казва, че дошел некой си Хрельо с братята си Гуцо и Продан. Хрельо останал тука и основал Хрельово, Гуцо - Гуцал, а Продан - Продановци. Тоз Хрельо е севестократорът Хрельо, душанов войвода, владетел на Мелник и Струмица, ктитор на църквата и кулата в Рилския мънастир, която съградил на 1332 г. и погребен на 1343 г. пак там. Може да се предполага, че той владел и този край за известно време, та селото се нарекло на негово име или пък това е направил българин болярин в знак на приятелство и почит към него. И до днес жителите на съседните села казват за рельовци, че са елинци, име с което зоват нашите стари чужденците; че се отличават с грубите си нрави и обноски, не почитат праздниците и пр. Това население е доведено тук през XIV в., наверно от Кратовско или паланичко-рударски места, за да плави железния песък. И до днес има семейство у селото с прекор Вардаров.

Селото е на900 м. височина; разположено на един завой, гдето почти в всеко време играе ветър; под пороищата Стаки дол, Маклища, Драгомен и Рельово; на шосето Самоков - Радомир; по брега на р. Палакария, която прави тука една голема извивка. Понеже наклона на водата тук е малък, затова се образуват от същата река блата, които летно време пресъхват. Духа „горнио" ветър от запад, „долнио" от изток, „мъгларо", а по-редко „юго".

В турско време тук имало край пътя ханища, гдето спирали закъснели за Самоков пътници, идящи от Радомир, Трън, Брезник и пр. Тогава този път много работил, защото свързвал центъра на санджака - Самоков, с неговите административно подчинени селища.

По-важни местности около селото са: Калугерица, Басировец, Яничара, Лучина падина, Гораново селище, Агови ливади, Шехтанка, Ръжана, Селиман, Кременица, Вишино бърдо и пр.

В турско време населението се занимавало с рударство; и до днес зеят над селото голи баирчета, изрити от пусканите от горе води. Никъде другаде в палакарския край не е застъпено така Добре земледелието както тук; За пръв път в Самоковско тук почнаха да сеят цвекло, слънчоглед и пр. Ето защо това село се сочи за образцово и в предстоящите опити на агрономството. Некога в селото имало пет семейства мизилджии, които отглеждали коне за царската поща и се ползували пред властъта с известни привилегии. Селото имало на1873 г. 62 к. с 305 души мъже, на1900 г. - 926 ж., на 1910 - 1163, на 1920 - 1219, на1926 г. - 1367 ж.

Къщите са с широки дворове, от които една част е отделена за градина. Всека къща се състои от три части: огнище, килер и стая (одая). Под кирела е зимника, редко и под стаята. Лете почти не се влиза в стаята, а в огнището, гдето е водника, дулапа с лъжиците, съдовете и пр. Над гредите са поставени дъски, омазани от горе с кал, та се образува така наречения потон, на който зимно време се поставят царевиците и пр. В турско време къщите били по-крити с слама, а сега с керемиди. Прозорците и вратите са малки. Обикновено в огнището има две врати, от които едната води в двора, а другата - в градината. На средата на огнището (антрето) е самото огнище, около което вечерно време се топлят и разговарят по-старите членове на семейството. От известно време вече в стаята се туря и ламаринена печка.

В двора има една или две плевни, хамбар, кочина, обор и фурна. Хамбарът е от греди и дъски, с подпори от долу, преграден на неколко отделения, преседи, за поставяне на разни видове храни. Богатите селяни имат големи плевници, в които се пускат добитъци да тъпчат сеното. Напоследък се правят край плевните сайванти за инвентара и излишъка от храната на добитъка.

Преобладават хора с синьи очи, руси коси, с гъсти вежди и тесно чело, правилен нос, къси и дебели мустаки, овални бради, широки плещи, здрава мускулатура, на ръст средни, по-красиви мъже от жените. Те са с открит характер, малко нервни, пъргави, работливи, предприемчиви, завистливи, инати и много пестливи. Носят се небрежно, попръжат по навик, женат се млади. При среща се поздравяват само съселяните, а не и чуждите хора, с което обръщат вниманието на другите палакарци. При важни семейни решения се взема и мнението на жената. Вкусът към хубавото не е много развит. Храната е проста, като се яде повече хлеб, а малко готвено.

Старата църква - „Св. Никола", е правена на местото на друга на 1852 г. Тя е изписана от Н. Ив. Образописов - Консулата, а новата - „Св. Рангел", е свършена преди една година. По-рано в селото имало прогимназия, а сега само основно училище, с солидна училищна сграда.

Рельово е дало за обединение на българското племе в двете последни войни 33 човешки жертви.