Село Алино

Халино или Алино - Според разказите на селяните, името му произлиза от некой си Халил, който имал чифлик тука, около него се заселили няколко аргата, та се образувала чефлиджанска махала. По-нагоре по селската река е Горната махала, а в ново време се образувала и трета махала към изхода на селото, наречена Рогачева. През XIX в. чифлика минал във владение на семействата Кировци, Мальовци и Чупетловци, които го продали на Хр. Перниклията от Самоков, а от него минава в ръцете на днешните притежатели.

Селото менило местото си неколко пъти поради разни турски жестокости. В мерата му по-важни места са: Селска чешма, Юруко и пр. Оброчища: на 1 1/2 к.м. ю. западно от селото „Св. Рангел" - за него ще говорим по-нататък; на изток „Св. Богородица"; на югоизток 500-600 м. „Св. Илия"; на изток 300 крачки от сегашната църква „Св. Тодор", над селото на с. запад „Св. Атанас", на границата с Поповяне, отатък Просени дол, „Св. Георги", до р. Просени дол „Св Тройца". На ю. изток до шосето за Радомир се намират 4 могили по права линия от с. изток към ю. запад, по нататък в полето друга.

Селото е разположено по двата брега на Селската река и по местото на стария чифлик, на945 м.височина. На1852 г. то имало 57 къщи, на1900 г. 853 ж., на1910 г. - 1079, на1920 г. - 1299 и на1926 г. - 1536 жители.

Халинци не са имали никакви привилегии в турско време, занимавали са се с рударство и въглищарство; ходили на работа по цариградските чифлици. Те по характер и носия се схождат с поповянци, а не с рельовци или белчинци. Хората са повече синьоки, средни на ръст, но здрави и здръжливи.

Щестнадесет години преди Освобождението тук на местността Кумичина дупка се заселили черкези, и днес личат остатъци от техните жилища.

Селската църква е направена на1863 г., 29 юни, тогава са изработени и главните икони от самоковски зографи и самоковски ктитори. Осъм семейства се ангажирали с нейната направа, и, като не могли да съберат достатъчно пари да я отплатят, продали една част от имотите си и я изплатили. Преди освобождението тук бил свещеник от селото некой си Никола Клисуран, който забегнал в Сърбия, взел участие в боя с турците на1876 г., а след освобождението се пак върнал.

В турско време тук немало училище, а след освобождението станал учител некой си

Дедо Илия от Самоков. Днес в селото има основно училище и прогимназия с две нови училищни помещения. В благоустройствено отношение се върши нещо - прокаран е водопровод и пр.

Като вървите по селската река на север на 4 к.м., отбивате се в лево по мънастирската река и след 2 к.м. път достигате до Халинското мънастирче - „Възнесение Христово". Църквата е старинна постройка, с тухлен свод, надвесен напред като предверие, малка вратичка с дъбови рамки. Църквицата е малка, 8 на10 м. Над вратата от вън личи следния надпис:

(Приложение №28).

От вътре над вратата има друг надпис от1626 г., когато е изписана църквата, за него пиша другаде. Целата църквица е изписана. Първият ред са светци правостоящи, с такива надписи: (Приложение №29). Вторият ред са светци в медалиони, с надписи, като: (Приложение №30). Третият и четвърти ред са изписани събития от св. история, като „Васкресение Лазарево". Петият ред - пророците, а на средата Исус Христос, около него 12 апостоли. В олтаря от север на амбразура „Св. Васили", „Св. Григори", а от юг - „Св. Иван Златоуст" и „Св. Атанаси". По-нагоре от двете страни на прозореца Исус Христос причастява по шест души апостоли, а зад него един ангел държи копието. На иконастаса големата икона „Св Йоан Кръстител" има следния надпис: „Тази света икона поклони Диметрие Каленъ синь и дружина егостоина за души спасение 1777". Тя е наверно работа на доспееца Хр. Димитров. Църквицата не се пази добре, защото едната страна с фреските до голема степен е разрушена от дъждовната вода.

На неколко крачки от църквицата на север е крепостъта, която заема един уединен връх, с вход от към мънастира. Двойни стени ограждат върха, по който личат още амбразури, а вътре остатъци от жилища. Целото место е обрасло с едра букова гора. Преданието казва, че една жена показала на турците върха, от който се вижда крепостъта на разтояние 4-5 к.м. Те изкарали там оръдие и я разрушили. Действително мънастирският пазач ми показа на южната страна на стената един отвор, който бил причинен от тая бомбардировка.

Голем интерес за нашия археолог представлява оброчището „Св. Рангел", което се намирана 1 и 1/2 к.м. югозападно от Халино, а само на 1/2 к.м. от шосето Самоков - Радомир, в ливадите. Там е саркофага на някой си римски големец, дълъг2.50 м., широк1.30 м., а висок около1.50 м. На него не личи никакъв надпис, а по прага на западната страна за глават на мъртвеца се вижда, че е от Христианско време. Вратичката била от изток, от юг била прикрепена една плоча, която е счупена и една част липсва.

Стотина крачки от саркофага на запад личат основите на някогашна църква с чупени камъни. Дължината й е12 м. Предното отделение дълго7 м., а широко 5, а задното дълго пет, а широко3.5 м. Целото това е било римско поселище, но от жилищата и другите гробища никаква следа не е останала.

Халино дало за обединение на българското племе в последните войни 27 човешки жертви.