Мальовица - сърцето на северозападна Рила

Предстоящи събития    Минали събития

Туристическият комплекс „Мальовица“ се намира в местността Меча поляна на 1720 м. надморска височина. Свързан е с асфалтирания път със Самоков (28км) и София (90км).

Учебният център „Мальовица“ (към БТС) е съвременна база за квалификация на спортно-туристически кадри, построен през 1952, когато на същото място е открит Централен планински лагер. Той е наследен по-късно от Централна планинска школа. След Националната хималайска експедиция през 1984г. ЦПШ носи името на първия българин,изкачил Еверест-Христо Проданов.

Едноименната хижа е на 3 км. разстояние от туристическия комплекс. Хижата се намира в долината на р. Мальовица на 1960 м. надморска височина. Построена е през 1934г. Първоначално като високопланински заслон от самоковски и пернишки туристи. Хижата е център на българското планинарство. Нека хижата да остане хижа, а не да се превръща в удобен хотел-това е философията на всички хижари. При хубаво време туристите имат пред себе си един невероятен ориентир-ликът на вр. Мальовица, който е висок 2725м. Символът на българския алпинизъм е достъпен за туристите. От хижата до него има две пътеки с лятна и зимна маркировка. Денивелацията по този маршрут надхвърля 700м. По пътеката за върха, на Втора тераса, на скала са поставени възпоменателни плочи за загинали алпинисти и планинари, сред които е Людмил Янков от Кюстендил. Алпинистът губи пръстите на ръката си в експедицията до Еверест, когато тръгва да търси своя приятел Христо Проданов. Той загива под връх Камилата (Рила) на 17 април 1988г. Всяка година, негови съграждани почитат паметта и годишнина от рождения му ден, като се изкачват до Втора тераса. От това място наляво се отправя и пътеката за заслон Орловец, който вече не съществува. През есента на 1987 е напълно унищожен от пожар. С това име планинарите назовават други два заслона „БАК“ (Български алпийски клуб) и „Гранитна вода“ (в памет на Людмил Янков). Тук суровият релеф ограничава възможностите за туризъм, но предоставя отлични условия за алпинизъм. Укритие „БАК“ свидетелства за първите години на организирания български алпинизъм и е изграден от естествен скален навес.

Северната стена на връх Мальовица е висока 124 м. и е символ на българския алпинизъм. През 1937г. Група словенски алпинисти правят опит да покорят отвесната стена, наречена още „Черния триъгълник“. През същата години пристигат група немски, френски и австрийски алпинисти. Всички успяват да изкатерят не повече от 60м. След като стената е обявена за „непобедима“,година по-късно, на 23 август 1934, Константин Саваджиев и Георги Стоименов доказват тъкмо обратното.

Околните върхове - Злия зъб, Двуглав, Иглите, Камилата, Ловница и Орловец силно привличат българските алпинисти. Върховете са били начална стъпка на Христо Проданов, Петко Тотев, Дойчин Боянов, Христо Христов и др. Преди да достигнат „покрива на света“ –Еверест.

Името на най-красивия връх в Рила е кръстен на Мальо войвода -горделив и не скланящ глава под турски ятаган. Един ден Мальо отишъл със старата си майка в селската черквичка. Искал да запали свещ на Св. Георги, за да пази светецът стадото му от вълци и турци. Там видял Босилка, лицето й греело като слънце. Вечерта, когато при кладенчето Мальо й разказал за любовта си и поискал да се оженят, тя му отговорила: „Да чакаме есента”.

Но когато през есента Мальо се върнал, Босилка не излязла радостно да го посрещне. Селяните му разказали, че Емин паша, който дошъл с войската си да усмири разбунтуваните въглищари, я видял и задигнал. „Харема ми ще краси” – казал той на чорбаджиите.

Мъка свила сърцето на Мальо, забягнал той в планината и станал хайдутин. Неуловим и бърз като вятър, начело на малка чета смелчаци, прелитал от село на село, за да мъсти на поробителите. Мнозина паши и бейове загинали от острия му нож. Турците зашепнали името му със страх, българите с надежда.

Пашиница, или северозападна Рила, е старото име, наложено от сръбския географ Йован Цвийц. Пашиница е вече забравена от младите планинари, а името напомня за турското робство.

Първенецът на Пашиница е връх Голям Купен (2731м).

Рила е най-пълноводната планина и това е причината за наличието на много езера. Под връх Мальовица се откриват Еленините езера. Маршрутът до Еленин връх е лавиноопасен.

 Светослава Пешкова