Чепатият кмет
Незаслужено забравеният Христо Дюкмеджиев е една от най-ярките самоковски фигури на възрожденец, патриот, революционер и строител на нова България.
Този самоковец, роден на 6 септември1847 г., от малък наследява занаята на баща си – леярство. Разнасяйки продукцията от бащината леярна по всички краища на България, още като младеж Христо активно се включва в борбата срещу турците.
В началото е привлечен към подготовката на Русенското въстание, а след провала заминава за Стара Загора, където е един от водачите на потушения бунт. По-късно емигрира в Гюргево и там изгражда малка работилница, като с изкараните средства поддържа гюргевските хъшове.
При сформирането на Българското опълчение в гр. Плоещ той е един от първите, които се записват. Зачислен е към 6-а опълченска дружина и с нея извървява цялата война, преминава през всички тежки сражения и преходи до разпускане на дружината в гр. Пловдив.
С чувството на изпълнен патриотичен дълг поборникът се завръща в Самоков, където отново подхваща бащиния си занаят – леярството.
През1881 г. Дюкмеджиев се премества със семейството си в Пловдив. По това време притегателно място за по-будните самоковци е Пловдив, а не София.
Инициативният самоковец открива леярска работилница на един от островите на р. Марица и пръв в България започва да лее търговски тежести в грамове и килограми. В дома на Дюкмеджиев е основан “Тайният централен революционен комитет – съединистко движение”, самоковецът изработва и металния печат на Съединението.
Натрупаният авторитет пред пловдивчани е причина той да бъде избран през1887 г. едновременно и за кмет на Пловдив, и за народен представител. При кметуването на Дюкмеджиев е изработен и приет първият градоустройствен план на Пловдив, изправят и разширяват старите улици и се прокарват нови, започва изграждането на основния пловдивски водопровод с водовземане от Родопите, като строителството се извършва от самоковски майстори-водари.
Всъщност Дюкмеджиев е вторият самоковец, кметувал в Пловдив след Освобождението. Първият е Атанас Димитров–Самоковлията /племенник на Захари Зограф/, назначен за кмет от Временната руска администрация на 16 януари1878 г.
Когато столичани избраха за кмет на София самоковката Йорданка Фандъкова, нашенци се шегуваха, че София е изостанала от Пловдив със 130 години. На софиянци им беше нужно толкова време, за да разберат и те, като пловдивчани, че само кмет от Самоков може да ги оправи...
В интерес на истината трябва да кажем, че преди Йорданка Фандъкова в София са кметували още двама нашенци. Самоковският опълченец Никола Г. Даскалов е избиран на два пъти за кмет на София – през1881 г. и през1887 г. През1893 г. отново самоковски опълченец оглавява софийската управа – това е Христо Благоев Николов. По това време руската администрация в България е изисквала за кметове да се предлагат грамотни хора, поради което не само в София и Пловдив, но и в други по-големи градове първите кметове след Освобождението са били самоковци.
При една разправия с Фердинанд в Народното събрание Дюкмеджиев, за да уязви опонента си, демонстративно разменя за една бира в бюфета на парламента връчения му преди това орден от княза. Обидчивият Фердинанд го уволнява като кмет на Пловдив и му касира мандата на народен представител.
С думите “дървото расте най-добре, където са му корените” Дюкмеджиев се връща отново в Самоков и през1901 г. самоковци го избират за кмет.
През това време Фердинанд трайно се настанява в Самоковско. Построява дворците “Царска Бистрица”, “Ситняково” и “Саръгьол”. При един разговор със самоковци тогавашният княз подхвърля, че има намерение да построи железницата София – Самоков, на което самоковци му отговарят: “Ясен си ни, искаш да окрадеш нашия дървен материал по-лесно и по-бързо...” Някой на майтап подхвърля: “Наместо трен, по-добре ни подари един бик!...”
През1904 г. Фердинанд наистина внася от Швейцария 16 породисти бика и за да унижи самоковци и враждуващия с него кмет кани писмено Дюкмеджиев. В писмото пише: “Вашият княз си държи на думата. Елате да си получите така желания от Вас бик.”
Въпреки всичко Дюкмеджиев се отзовава на поканата. В двореца “Враня” го посреща още не научилия добре български език Фердинанд и го води в дворцовия обор с думите: “Ние уважава самоковци и дава на кмет избере най-хубаво бик.”
Дълго кметът оглежда животните, накрая се спира при едно и казва: “Това ще си върши най-добре работата.”
Фердинанд подигравателно му отвръща: “Кмет не разбира нищо от бик, избрал най-лошо, очи бик не добре, има сълзи, има гурел.”
“Ваше височество, отговорил с достойнство Дюкмеджиев, ако ме беше извикал да избирам писар, щях да му гледам очите, но Вие ме доведохте да избирам бик. Бик, Ваше височество, се избира по топките, тоя е с най-големи топки, затова казах, че ще си върши най-добре работата...”
Самоковските бикари подкарали избраното животно към Самоков, а кметът се обърнал към благодетеля: “Ваше височество, и за хамалуване, и за кметуване, и за царуване трябват топки, иначе ставаш за смях на народа!...”
С последното Дюкмеджиев искал да уязви Фердинанд, за когото мълвата разнасяла, че се заглежда по мъже и опипва войниците от охраната.
Устатият самоковски кмет не е могъл да се порадва на потомството на породистия бик. Дюкмеджиев умира на 12 юли1905 г. На поклонението се стича целият град, погребан е с почести в двора на църквата “Свети Никола” в Самоков.
Самоковци са длъжници на този забравен кмет. По негово време започва изграждане на летовището Чамкория, на Туристическата градина в Самоков, строят се първите индустриални предприятия, правят се водопроводи и канализация.
Христо Дюкмеджиев заслужава поне една улица в Самоков да носи неговото име.
Христо Ярловски
