Самоковци на поклонение в Света гора
В края на2006 г. с благословията на българския патриарх Максим и с изключителното съдействие на Светия синод делегация от Самоков пое към Света гора.
Групата се ръководеше от самоковския архиерейски наместник свещеноиконом Петър Стоименов. В нея освен софийския свещеник - отец Кирил /завършил духовна семинария в Гърция, който изпълняваше и ролята на преводач/ и видинския свещеник – Методи, бяха включени шестима самоковци – Стоимен Перфанов, Благовест Гамалов, Георги Митев, Борислав Филчев, Николай Пенев и Христо Ярловски.
Първата спирка на групата бе Солун и по-точно Службата на поклонниците в Света гора, където всеки от участниците получи персонален “Диамонитирион” – разрешително за пребиваване в Света гора за 4 дни и 3 нощи.
Службата издава приблизително всеки ден по стотина разрешителни на православни християни и десет разрешителни на неправославни християни – католици, протестанти и др.
Рано сутринта на другия ден тръгнахме за пристанището Урануполи, откъдето всеки ден в 10 ч. потегля кораб за Света гора.
Урануполи е населено място в община Йересос. Това е същата община, с която през пролетта на2003 г. Община Самоков направи опит за побратимяване. Тогава група от 75 човека – общински съветници, общински служители и кметове на самоковските села, посети граничещата със Света гора община, срещна се с тамошното ръководство, създадоха се контакти, но трайна връзка така и не се получи.
С издадения в Солун “Диамонитирион” /който вече е основна легитимация на поклонника/ се закупува билет за кораба. След щателна проверка точно в 10 ч. корабчето напуска пристанището в посока на Атонската обител.
Света гора е най-източният от трите ръкава на Халкидическия полуостров с дължина50 кми широчина от 8 до12 км. Площта на свещената земя е 333 кв. км, а в южната част на ръкава се извисява като пирамида връх Атон с височина2033 м. Практически Света гора е силно пресечена и трудно проходима планина. В по-голямата част на ръкава планинските скатове почти вертикално стигат до морския бряг.
Първата спирка на корабчето е пристанището на Хилендарския манастир. Пропускаме го. Манастирът отдавна не е български, въпреки че е свързан толкова пряко с българската история и Самоковския край. Тук монахът Паисий, родом от Самоковската епархия, е написал “История славянобългарска” – дело, с което е заченал Българското възраждане.
Интересна е историята на Хилендар. Първоначално на това място е имало гръцки храм, собственост на манастира “Ватопед”. През1200 г. гърците го подаряват на сръбския владетел Стефан Неман и неговия син Ростислав, които по-късно стават монаси. След 17 век сръбските отшелници намаляват и манастирът основно се населява от български монаси. По това време монасите в Зографския манастир са над 300 и българската обител започва да отеснява. Това е именно времето, когато Отец Паисий написва “История славянобългарска”.
През 19 век, след посещението на сръбския крал Александър Обренович, българските монаси са прогонени и Хилендар отново се населява от сърби.
Следващото пристанище в Света гора е пристанището на българската светиня - Зографския манастир. Пристанището ни посреща с внушителните си кули. Първата, строена от цар Самуил, е до известна степен разрушена. Докато втората, съградена от цар Иван Александър, е отлично запазена и със своите бойници е била сигурен щит към подстъпите на манастира.
Пристанището, което е едно от най-големите в Света гора, е заградено с огромни складове за провизии, хангари за лодки, помещения за живеене. Всичко това в момента сериозно се реставрира. На времето тук са живели монасите, които са отговаряли за пристанището, занимавали са се с риболов и са снабдявали манастира с необходимите му провизии.
Манастирът не се вижда от пристанището. Той се намира на 4-5 кмнавътре в полуострова. Предупредиха ни, че стръмният коларски път се изминава при бързо ходене за около час и половина. Самоковската група стигна до манастира за един час.
Стръмният път лъкатуши около дере, в което тече бистро непресъхващо поточе.
Манастирът изскача сякаш от един път пред теб. Първото впечатление е, че заставаш пред огромна непревземаема крепостна стена. Многократно нападан и разрушаван, манастирът е построен като крепост и от 4-те си външни стени, което дава възможност да бъде отбраняван.
Зографският манастир е един от най-старите в Света гора. Той води началото си от 9-10 век. Създаден е от български монаси. Това са родените в българския град Охрид братя Мойсей, Арон и Йоан. През цялата си история светата обител винаги е била българска и богослужението в нея се е извършвало на български език.
Историята на Зографския манастир е свързана с много легенди и предания. Обителта притежава огромни богатства и безценна национална историческа памет.
Първото предание, което научихме, е свързано с името на манастира. Монасите в началото спорят кой да е патрон на манастира, на кой светия да е посветен той. Била е подготвена дъската, на която да бъде изографисан ликът на светията. И една сутрин, когато се събуждат, монасите виждат върху дъската изографисан ликът на св. Георги Победоносец. Манастирът получава името “Св. Георги Зограф” /тъй като светията сам се е изографисал.../. Тази икона и сега стои на иконостаса в манастирската черква и е една от чудотворните икони.
По-късно гръцки владика от гр. Едесос /това е някогашният български град Воден – столица на българския цар Самуил/ проявява недоверие, че иконата се е самоизографисала и с пръсти се опита да разчопли боята. Тогава обаче пръстът на гръцкия владика залепва за иконата и за да го освободят, се налага да го... отрежат. Парчето от пръста на неверника и сега стои залепнало върху иконата!
Игуменът на манастира сподели с нас, че преди няколко години са разрешили на американски професор да вземе част от пръста за изследване. Наскоро след това професорът изпратил официално съобщение до манастира, че това действително е човешка плът – част от пръст.
През 8-9 век във Византия се разпространява иконоборството. Иконите са обявени за идоли и започва тяхното унищожаване. Жителите на един малоазиатски град решават да спасят иконата на св. Георги Победоносец и я пускат в морето. След много години вълните донасят иконата до бреговете на Света гора. Монаси я виждат и се опитват да я извадят, но тя започва да се отдалечава от тях. Опитват се да хванат иконата с лодки, но все не успяват. Тогава се взема решение всеки манастир да пусне по една лодка в морето и с дружни усилия да приберат иконата. Лодката на българския манастир е 18-а по ред. Когато тръгват към иконата, тя сама се доближава до лодката и българските монаси я изнасят на брега. Българите са категорични, че иконата вече принадлежи на Зографския манастир. Гърците се противопоставят с мотива, че морето е гръцко и светинята трябва да отиде в някой от гръцките манастири. Започва дълъг и тежък спор. Накрая решават да се допитат до възрастен монах, уважаван от всички заради неговата мъдрост и святост. Той дава следния съвет: “Ще хванете един от свободно пасящите катъри, който не принадлежи на никой от спорещите манастири, ще му сложите самар и върху него ще прикрепите иконата. След това го пуснете и в който манастир отиде катърът – иконата е негова...”
Дълбоко разочаровани си тръгнали българските монаси, тъй като Зографският манастир бил най-отдалеченият от това място и нямало никаква надежда катърът да стигне до българската обител.
След два дни обаче български монах намира на височината срещу манастира катъра умрял, а иконата стояла завързана за самара му.
Тогава монасите внесли тържествено иконата в Зографския манастир. На утрото обаче за обща изненада иконата била изчезнала. Намерили я на същото място, където била видяна първоначално – върху издъхналия катър. Това се повторило няколко пъти. Тогава решили на това място да издигнат величествен храм на св. Георги Победоносец.
За кратко време българите издигат един наистина внушителен храм, който и днес, когато го гледаш от манастира, респектира със своето величие всеки посетител. На празника на манастира пък се провежда тържествено литийно шествие от Зограф до черквата “Св. Георги Победоносец”. В това шествие освен българските монаси, участват и монаси от всички околни манастири, както и много гости от България и останалите православни държави.
Преданията съм записал така, както ги чух в Света гора – предавани от монах на монах, от поколение на поколение – години, векове, хилядолетие...
Научихме още едно предание, което е от по-ново време и в него присъстват имена и години.
В края на 15 век молдовлашкият войвода Стефан воюва с турците на територията на днешна Румъния /преди няколко години в Румъния приключи националното допитване “Кой е най-великият румънец”; за най-велик румънец в цялата история на северната ни съседка бе избран войводата Стефан/. В многобройните си битки с турците войниците на войводата вървят начело с иконата на св. Георги Победоносец и наистина побеждават неколкократно превъзхождащата ги по численост турска войска. Войводата дава обет, че ще построи величествен храм на светията. Тогава иконата му проговаря с човешки глас: “Войводо, не ми е нужен дом в твоите земи. Моят дом е в Зографския манастир на Света гора. Иди там и обнови манастира...”
В кондиките на манастира е записано, че през1502 г. Зографският манастир е обновен и в него са построени нови здания от молдовлашкия войвода Стефан. Тази икона на св. Георги Победоносец, с която войводата е побеждавал турците, се намира и сега в Зографския манастир.
Към светогорската българска светиня – Зографския манастир, са проявявали щедрост всички български владетели по времето, когато България е била свободна. Щедри към манастира са били и византийските императори, но особено са се отличили Палеолог Андронник ІІ, Андронник ІІІ, Йоанис. При всяка спечелена битка императорите изпращали своите дарове на св. Георги Победоносец.
За разцвета и благосъстоянието на манастира допринасяли и многобройните български поклонници. Да не забравяме, че 60 % от населението по околните брегове е било българско.
Зографският манастир, а и всички останали светогорски обители, многократно са били разрушавани и опожарявани.
Най-големите разрушения, опожаряване на манастири и избиване на монаси в цялата история на Света гора са извършени от кръстоносците, наречени в манастирските хроники “латини”. От техните злодеяния не е подминат и “Зографа”. Латините превземат манастира на 10 октомври1276 г. Много монаси са избити, други се пръснали по околните планини. 26 монаси, начело с игумена, се затварят в манастирската кула, където отправят молитви към Бога. Кръстоносците заграждат кулата със сухи дърва и съчки и я запалват. В изгорялата кула мъченически загиват всички монаси. В манастирския двор, на мястото, където е била кулата, по-късно е издигнат паметник, на който е описан подвигът на мъчениците. Те са канонизирани и на 10 октомври православното християнство почита “светите 26 преподобни мъченици зографски”.
Хрониките показват, че в хилядолетната си история манастирът многократно е изгарян, разрушаван и окървавяван, но българските монаси са намирали сили и средства, за да го въздигат отново все по-внушителен и величествен.
През 19 в. Зографският манастир е втори по богатство и значение в Света гора.
Новият съборен храм “Св. Георги”, който се намира в центъра на манастирския двор, е построен през1801 г. и е един от шедьоврите в Света гора като архитектура, зографско и резбарско изкуство.
Днешния си вид манастирът добива през 17-19 в. В1716 г. е издигната източната страна на манастира, а през 1862-1896 г. – северното и западното крило. През 19 в. високо над трапезарията е издигната внушителната и красива черква ”Св. св. Кирил и Методий”.
Манастирът има 14 параклиса, 16 хил. дка гори, едно от най-добрите пристанища, разположено, заедно с много стопански сгради, извън самия манастир. Някога най-добрите лозя в Света гора са били “зографските”, но когато монасите намалели, те били изоставени. Терасовидната градина, която започва от манастирските стени и спира до дълбокото дере, е винаги поддържана, а и сега храни 25-те монаси.
Един от най-красивите конаци /дворци/ в столицата на Света гора – Карея, е собственост на Зографския манастир. В това красиво здание се усеща самоковският дух, донесен и запаметен по неговите стени от Захарий Зограф. Майсторството на самоковеца е впечатлило и игумена на най-престижния светогорски манастир – “Великата лавра” и той възлага на Захарий Зограф изографисването и в този почитан от всички гърци манастир.
Собственост на нашия манастир е и сградата на единствената гостилница в Света гора, която се намира в Карея. Гостилницата е отдадена под наем и е единственото място, където умореният поклонник може да се ободри с една бира или чаша узо.
Зографският манастир притежава една от най-богатите библиотеки в Света гора. В нея се съхраняват 550 ръкописа, от които 388 на български език. Между тях е и Паисиевата “История славянобългарска”. Тук се намират и 16 500 старопечатни издания.
Това огромно богатство в продължение на доста години е било занемарено и в момента един от най-величествените светогорски манастири не е в добро състояние. През последните години има някакво раздвижване. Възстановителни работи са извършени от “Главболгарстрой” и строителната фирма “Барбуков”, но ако искаме да запазим за поколенията този паметник на българщината, трябва да бъдат взети спешни мерки и да се продължат и то професионално необходимите реставраторски и възстановително-строителни работи.
Манастирите в Света гора са 20. От тях 17 са гръцки и по един – български, руски и сръбски. Скитовете в обителта са 12, един от тях е румънски – “Йоан Подром”.
Разликата между манастир и скит е в начина на богослужението. В манастира монасите живеят общо и заедно се молят на Бога, докато в скитовете през седмицата монасите се молят в своите килии, а обща е само неделната и празничната служба.
Интересна е историята на Света гора. Създадена е като монашеска обител през 9-10 в. в рамките на Византия и като неразделна част от нея. През1430 г., след завземането на Солун от турците, монасите, предвиждайки опасността, признават владичеството на султана, плащат си данъците и турците изобщо не се намесват в религиозната общност.
След като турците са прогонени от района през Балканската война1912 г., предстои решаването на много сложен казус – чия територия да бъде обителта? Византия вече не съществува, на полуострова броят на руските и гръцките монаси е почти еднакъв, а околното население е преобладаващо българско. След поражението на България в Междусъюзническата война обаче тя е елиминирана от възможност за претенции към територията. Остава спорът: руска или гръцка?
Зад руските интереси застават българските монаси, а сърбите подкрепят гърците. Тогава се намесват Великите сили. Никоя от тях не иска да пусне Русия в района на Средиземноморието и с договорите от Букурещ –1913 г., Ньой –1919 г. и Лозана –1923 г. на Света гора е даден статут на автономна част от Гърция.
На разтърсваната от революции Русия по това време хич не й е до Света гора. В случая обаче има и нещо друго – и гърците, и сърбите, а и Великите сили се страхуват не толкова от влиянието на руснаците – Русия е далече, страхуват се повече от българското влияние и от евентуални претенции на България, защото над 60 % от населението по бреговете около Света гора по това време е българско.
Архивите пазят много интересен епизод – времето е по-късно, в началото на Втората световна война. Съгласно договора между България и Германия българските войски е трябвало да окупират Северна Гърция, включително и Света гора. Тогава гръцка монашеска делегация, предвождана от най-авторитетния по това време атонски монах – игумена на манастира “Дионисий” – архимандрит Гаврил, измолва от Вермахта и лично от Хитлер Света гора да бъде окупирана от германците, а не от българите. Немците удовлетворяват искането на гръцката духовна делегация.
Странен е статутът на не гръцките манастири в светата обител. Когато умре последният монах в чуждия манастир, той автоматично става гръцки. Такъв е случаят с грузинския манастир “Ивирон”, който самоковската група посети и разгледа.
Това е един от най-старите и авторитетни манастири в Света гора. Последният грузински монах умира през1955 г. и от тогава манастирът е гръцки. Подобно нещо се случва и с руския скит “Св. Андрей”. Нашата група пренощува последната нощ в този скит. В него се намира най-голямата православна черква на Балканския полуостров и втората по големина камбана в света – след кремълската Цар камбана.
В началото на миналия век в скита е имало над 1000 руски монаси. Последният руски монах умира през1972 г. и в момента “Св. Андрей” е притежание на гръцкия манастир “Ватопед”.
Такава съдба се гласеше и за Зографския манастир – когато през 80-те години на миналия век монасите са били 3-4, а игумен им е румънец. Тази опасност вече е отминала. Сега зографските монаси и послушници са над 25. Проблеми създава Вселенската патриаршия, която почти не дава разрешения за постъпване на нови монаси в манастира; но няма ограничение за послушниците – след 3-4-годишно послушание те могат да станат монаси.
Пребиваването на жени в Света гора е абсолютно забранено още с първия светогорски устав от972 г. на византийския император Йоан Цимисхи.
Забраната за пребиваване на жени в Света гора е препотвърдена и с втория устав от1045 г. на император Константин Мономах, а през1926 г. санкцията е оформена и юридически с декрет – наказанието е 12 месеца затвор без право на обжалване и откупуване.
Доста жени са се изкушавали да задоволят своето любопитство. Опити са правили и писателката Жорж Санд, и известна английска журналистка, която между впрочем успява да заблуди проверяващите /а проверките са много прецизни/ и стъпва на атонска земя.
Има такъв случай през Втората световна война – при въздушен бой между немски и английски самолети е улучен немски самолет и пилотът скача в планините на Света гора. Немски военен катер с преобладаващ женски екипаж се опитва да акостира на полуострова за издирване на пилота. Монасите са категорични, че жени не могат да стъпят на свещената земя и немците са принудени да сформират мъжки спасителен отряд.
Какво е управлението на тази монашеска република? От1810 г. съществува светогорският “парламент” – наречен светия Кинотис, който се състои от 20 представители на манастирите. На 1 януари всяка обител избира представител, когото изпраща в столицата Карея. Там той остава през цялата година. Негова резиденция е конакът /дворецът/ на съответния манастир. Българският конак, изографисан от Захарий Зограф, е една от най-представителните сгради в светогорската столица. Двайсетте представители заседават редовно всеки понеделник, сряда и петък. Този своеобразен “парламент” се председателства от “светия първи”, сменяван всяка година на ротационен принцип. Именно с него се водеше продължилата доста време кореспонденция, с която се уреждаше нашето пребиваване в Света гора, а и при пристигането ни нашата делегация носеше писмо от Светия синод до Светия първи...
В Света гора е в сила старият Юлиянов календар, т. е. празниците са с 13 дни назад. По време на нашето посещение на 4 октомври Зографският манастир честваше един от най-големите си празници – Преподобни Козма Зографски. Този празник в календара на Българската православна черква се отбелязва на 22 септември.
Зографският светия Козма е роден в София, живял е отначало в Зографския манастир, а впоследствие се е усамотил в пещера близо до манастира.
В по-голяма част от светогорските манастири, в това число и в Зографския, важи византийският час, съгласно който със залеза на слънцето денонощието свършва и с тъмнината започва новото денонощие. В някогашния грузински, а сега гръцки манастир – “Ивирон”, времето се измерва по часа на халадейците и денонощието свършва с разсъмването, а новото започва с изгрева на слънцето.
Неудобството от различното времеизмерване го изпитахме в третия ден от нашето посещение, когато в столицата Карея наехме кола за разглеждане на манастирите от източното крайбрежие. Половин час след като бяхме в манастира “Великата лавра”, в който времето се отмерва по византийски и беше късен следобед, ние се озовахме в “Ивирон”, измерващ времето си по халадейски – там беше ранно утро...
Но всъщност за отдадените на Бога средногорски монаси времето се измерва с дървеното манастирско клепало. Монах обикаля манастирския двор и удря с дървен чук по дъската, която държи с другата си ръка. Първата обиколка буди монасите, а на третата са длъжни да бъдат на молитвата в черквата. Нашите часовници при първото клепало показваха обикновено около 3 ч. сутринта и ние се убедихме още в началото, че е безсмислено да се ориентираме и да разпределяме времето си, поглеждайки собствените си часовници. Клепалото е часовникът, който определя ритъма и времето в Света гора.
Монасите в отношенията си с миряните – богомолците, дошли на поклонение в атонската обител, са много внимателни, услужливи и дружелюбни. Когато отшелникът види влезлия в черквата мирянин, задължително му отстъпва своя стол и настоява докрай посетителят да заеме неговото място.
В който и манастир да отидеш, първото нещо, с което те посрещат, е кафето и локума, а в някои от гръцките манастири – и с чаша ракия.
В първия ден на нашето посещение в Зографския манастир след задължителното кафе и локум един от монасите ни посъветва да прескочим до манастира “Ватопед”. Близо е, каза той, а и там има какво да се види, ще присъствате на вечерната църковна служба и след това ще се приберете в “Зограф”.
Още не знаехме, че времето и разстоянията са доста условно и разтегливо дефинирани понятия в Света гора и затова тръгнахме наивно.
Козята пътека, по която не могат да се разминат или изпреварят двама човека, се виеше по пресечена местност с многократни изкачвания и слизания и след достигане на хребета на планината, който във всички случаи беше над1000 мвисочина, трябваше да се спуснем до източния морски бряг на полуострова, където се намира манастира “Ватопед”.
Мнението на всички от групата беше, че това е най-тежкият преход, който са правили през живота си. Омаломощени, без капчица останала сила, се добрахме до портата на гръцкия манастир и се питахме какво ще правим. За връщане изобщо не мислехме – нямахме нито воля, нито сила.
Тук разбрахме, че в Света гора тези неща са решени и “отработени” още със създаването на монашеското братство. Всеки манастир, скит, отшелническа килия или изобщо място, което представлява подслон, ти предоставя постеля и трапеза – гостоприемно и добронамерено. В Света гора финикийските знаци – парите, не съществуват, тук те не означават нищо и нямат никаква стойност. За подслона и храната не се плаща, но ти си длъжен да се молиш на Бога заедно с гостоприемните домакини и с труда си да участваш в ежедневието на твоите хазяи.
Бяхме приети в най-престижния и богат гръцки манастир – “Ватопед”. На всеки бе осигурено легло и място в огромната трапезария. Помощникът на игумена ни запозна с историята на манастира. Името “Ватопед” идва от съчетанието на “ватос” – капина и “педи” – дете: значи “детето до капината”. Легендата е такава:
Един от византийските императори пътува с цялото си семейство към Света гора. Близо до брега се разразява силна буря, огромна вълна помита наследника на императора от палубата и го праща в разяреното море. Императрицата започва да се моли горещо на св. Богородица да спаси детето. И наистина, когато слизат на брега, намират детето, изхвърлено от водата, да спи до една капина. Императорът от благодарност построява манастир на това място...
През цялото време на престоя ни във “Ватопед” изпитвахме угризения и неудобство, че сме създали притеснения и тревоги на монасите от “Зограф” за това, че не се прибрахме през нощта. На другия ден, когато се завърнахме в българския манастир, разбрахме, че не е имало притеснения. За какво да се тревожим, ни каза един от монасите, по пътя св. Богородица ви закриля, а където и да отидете, ще ви сложат постеля и храна...
Поспорихме с монаха, който ни изпрати във “Ватопед”, че не е възможно за един следобед да отидем до гръцкия манастир, да присъстваме на вечернината и след това да се върнем в “Зограф”. Възможно е, възможно е, отвърна монахът, след като ни огледа още един път, възможно е, ако не бяхте толкова дебели. Спогледахме се. Наистина, в компанията на изпосталелите и измършавели монаси, ние изглеждахме като охранени шишковци...
В манастира се хранят два пъти в денонощието – на закуска и вечеря. Консумацията на месо и каквато и да е блажнина е абсолютно забранена. На трапезата се сервират сух и твърд хляб, постно готвено – фасул, леща, печени сини домати, маслини, чушки, лук, краставици и нещо сладко – конфитюр от капини, смокини или някакъв друг плод. На масата задължително има вода и вино.
Трапезата е продължение на черковната служба и докато монасите се хранят, един от тях чете от черковните книги. Когато игуменът даде знак, храненето приключва и монасите под строй излизат от трапезарията. След тях напускат и миряните, които са споделили манастирската трапеза.
Монасите не пушат и смятат пушенето за грях. Двамата пушачи в самоковската група бяха определени от един руски монах като “грешници”. В Зографския манастир, ако искаш да запалиш цигара, трябва да излезеш извън манастира. В скита “Св. Андрей”, във вътрешния двор, е определен кът за пушачите. По-либерално е решен въпросът в манастира “Ватопед”, където в крилото за гости е обособена с всичките й удобства веранда за пушачи.
В светата обител няма радио, нито телевизия, нито вестници. До скоро е нямало и електричество. Сега във всеки манастир е монтиран дизелов агрегат, чийто график на работа е съобразно финансовите възможности на манастира. В гръцкия манастир “Ватопед” агрегатът работеше през цялата нощ. В “Зограф” агрегатът работи 2-3 часа и към 21 ч. го изключват, т. е. и осветлението приключва тогава.
Все пак някои елементи на цивилизацията, макар и много трудно, си пробиват път. До скоро в манастирите нямало бани – тук човешката голота се смята за изкушение и грях. Вече обаче се появяват съвременни санитарни възли, включително и бани. В крилото за гости на “Зограф” е изграден санитарен възел на ниво хотел в Боровец! Както ни каза един монах, който го мързи да се чеше, сега има възможност да се изкъпе...
В Света гора вече го няма и основното в продължение на хилядолетие средство за придвижване и пренасяне на товари – катърът. Това безполово животно – кръстоска между магаре и кон, е служило вярно на манастирите в цялата история на Света гора.
Женските животни тук са забранени. Всъщност, единствените животни, които видяхме в обителта, бяха манастирските котараци. Изпосталели като самите монаси. Навярно ги държаха заради манастирските мишки. А катърите сега са заменени с мощни високопроходими съвременни джипове и трактори.
В ръцете на по-младите монаси пък могат да се видят и джиесеми.
Настъпването на съвременните постижения на цивилизацията е неминуемо, колкото и голяма да е съпротивата. Дано това да не е за сметка на формираната в продължение на хилядолетие дълбоко религиозна и същевременно благородна и хуманна ценностна система.
Света гора – един застинал къс от човешката история, неподвластен на времето, затворен в светогорското пространство. Света гора – едно общество, съпротивляващо се на човешките пороци и слабости чрез бягство от тях и с безгранична отдаденост на Бога.
Христо Ярловски
