1959-1993г.

В края на 50-те години баскетболът става един от най-популярните и обичани спортове в България. Наред с големите международни успехи на национални и клубни отбори, се забелязва голям подем в развитието на този спорт и в малките градове.

През 1959 г. основата на модерния баскетбол в Самоков полагат Артеник Арабаджиан (виден баскетболен деятел, по-късно - световноизвестен съдия, по това време - запасняк в града) и Здравко Ташев (войник от Ботевград), които успяват да сформират женски отбор, който кандидатствува и влиза в "Б" РБГ.

За подготовката и участието на представителния женски отбор в "Б"-групата от Ботевград е привлечен Петър Фампарски - треньорът, оставил трайна диря в самоковския спорт и с чието име са свързани най-големите постижения на баскетбола в Самоков през втората половина на ХХ век. Само след година (през 1961) отборът на "Рилски спортист" играе в "А"-група (съставена по това време от отбори от световна величина - софийските "Славия" - европейски клубен шампион, "Академик" - световен студентски шампион, "Локомотив" - железничарски вицешампион) и стига до 6-то място.

1962 г. е отбелязана със златни букви в историята на самоковския баскетбол - в републиканското първенство "Рилски спортист" се нарежда на 4-то място, а в турнира за купата на България печели трето място и бронзови медали. Откритата площадка в центъра на града едвам побира хилядите запалянковци, много подрастващи са запленени завинаги от магията на баскетбола. С най-голям принос в този славен период са Мария Николова (по-късно - национална състезателка и шампионка с отбора на "Академик"), Фонка Костенска, Величка Бусинска, Цветанка и Невена Петкови, Катя Берова, Въла Коцева, Цветанка Сотирова, треньорът Петър Фампарски.

Липсата на покрита спортна база в Самоков - особено необходима през дългите зимни месеци, е основната причина женският отбор на града от 1963 г. да е в IV (Югозападна) "Б"-групата, където играе без прекъсване до 1970 г.

Още един голям успех - в Работническото първенство, отбелязват самоковки - през 1964 г. отборът на Тютюнева промишленост печели 2-ро място на републиканското първенство.

Успоредно с успехите на женския отбор, треньорът Фампарски започва изграждането на отбори от подрастващи и в мъжката част - юноши и момчета (пионери). Сред младите състезатели се открояват Богомил Чанев (от 1964г. - в "Балкан" Ботевград, с който е шампион на България през 1974 г. , дългогодишен национален състезател), Славейко Лазаров, Петър Георгиев, Васил Николов, Александър Герин (юношески национал), които намират място в представителните отбори на Софийски окръг. През 1965г. отборът на "Рилски спортист" е окръжен шампион за пионери, юношите и девойките са втори. Сборните отбори на Софийски окръг с много самоковци в своите редове заемат 6-то място при пионерите през 1965 г., 3-то място при пионерите и 5-то място при юношите през 1966 г. на републиканските финали.

През 1965 г. за първи път в зонално първенство се появява и мъжки отбор. Треньор му е Петър Фампарски, а в титулярния състав участвуват Михаил Разпопов, Сотир Коларов, Владимир Владимиров, Георги Янев и Филип Бутилов. До края на 60-те години продължава утвърждаването на "Рилски спортист" сред водещите баскетболни клубове в Югозападна България. През 1968 г. юношеският и девическият отбори са окръжни шампиони, през 1969 г. жените са трети в "Б" - групата.

През 1970 г. женският отбор изпада от "Б"-групата , но се завръща там през 1971 г. с подновен отбор и треньор - Невена Петкова. Основни участнички в новата формация са Елена Кметска, Йорданка Говедева, Антоанета Годинякова, Славейка Рогачева, Ели Ярловска, Марияна Радовска, Теменужка Георгиева и др. Отборът играе с променлив успех в "Б"-групата до 1980 г., когато е решено да преустанови участието си. Голяма част от отбора е съставена от девойки, които през 1975 г. кандидатствуват успешно за влизане в "А"-група, където играят (с прекъсване през 1977/8г.) до 1980 г. От 1980 г. отборът, дотогова състезавал се за "Рилски спортист", става дублиращ тим на "Балкан" Ботевград.

В началото на 70-те години се сформира силен мъжки отбор, в който намират титулярно място Славейко Лазаров, Петър Георгиев, Васил Николов, Александър Герин, Веселин Варадинов, Владо Михайлов, по-късно - Захари Стоилков и Валери Чешмеджиев и др. Треньор е Петър Фампарски. Отборът е неколкократен окръжен първенец(1971, 1973, 1974, 1975 г.), но едва през 1975 г. преодолява квалификационната бариера и намира място в силната Северна "Б" РБГ. За три сезона (от 1975 до 1978 г.) отборът изиграва близо 100 мача, през 1976 г. достига до 6-то място в Северната "Б"-група.

В началото на 70-те години към ДФС "Рилски спортист" се създава треньорска школа, в която участвуват щатните Петър Фампарски и Невена Петкова, а по-късно и Александър Герин и хоноруваните Боян Биков, Цветанка Ранова и Станимир Дашев. Води се сериозна работа с подрастващите, както в дружеството, така и в училищата. Плод на тази работа са 1-вото място на девойки-младша възраст в окръжното първенство (1974г.), множество класирания в тройката на окръжни първенства (при конкуренция над 10 отбора!) при пионери и пионерки, юноши и девойки-младша и старша възраст в периода 1971-1978 г.

Баскетболът в Самоков през 60-те и 70-те години се ръководи от Васил Николов (пръв председател на секцията към ДФС "Рилски спортист"), председателят с най-големи заслуги за развитието на този спорт в града - Димитър Добруджански, деятелите Стойчо Валявичарски, Здравко Четвороженски, Михаил Разпопов, Владимир Конджов, Мария Кичева и др. Края на 70-те години и началото на 80-те бележат криза в развитието на баскетбола в Самоков. Треньорският екип се разпада, на работа от 1981 г. остава само доскорошният състезател Захари Стоилков, който започва работа с най-малките момичета. Като треньор на обществени начала от 1982 г.с група по минибаскетбол - момчета, работи и Петър Георгиев. Резултатите от работата на младите треньори не закъсняват - през 1983 г. и момичетата (12г.) и момчетата (12г.) на "Рилски спортист" печелят окръжните първенства и участват в републиканските състезания по минибаскетбол, където момичетата стават първенци, а момчетата са седми. Въпреки постигнатите успехи и надеждното поколение от подрастващи, през 1984 г. поради множество субективни причини, секция "Баскетбол" към ДФС "Рилски спортист" е официално закрита. За период от близо 10 години на практика организиран баскетбол в Самоков няма, въпреки, че този спорт продължава да бъде един от най-популярните сред ученици и работници. Спорадично се организират междуучилищни и работнически първенства, но извън Самоков в прояви не се участва.