Борис Стрински - диригент - композитор

Борис Стрински е роден на 12 август 1929 г. в село /сега град/ Долна баня, където завършва и основно образование. От есента на 1943 г. е при своите дядо и баба (по майчина линия) в Самоков, където през 1947 г. завършва с отличие гимназия. Част от ученическите му години са свързани с изкачвания до вр. Мусала, Мальовица, пеши преходи до Рилския манастир, обхождане на Родопите, а след това и на Витоша, Средна Стара планина и Средна гора, Пирин и Осогово, с участия в много туристически походи. Завършва задочно Образцовия механотехникум и Полувисшия институт за учители - специалисти в София, специалност „Технология на машиностроенето". Работи като счетоводител, майстор-стругар и дългогодишен преподавател в МЕТ „Никола Вапцаров" - Самоков. Музиката е неговото хоби, благодарение на което е бил ръководител или съпровождащ на много хорове и певчески групи.

Епилог

Да напиша нещо за мен !?! Но много е трудно да пишеш за себе си. Необходимо е съвсем честно и обективно да отразиш това, което си намислил да съдържа написаното. В противен случай то ще загуби своята стойност. Не желая да пиша за моя живот, който е преминал вече 84 години, пълен е със случки и превратности и ще бъде обект на бъдеща книга, само накратко искам да разкажа за моята скромна творческа музикална дейност, т. е. за моето хоби, защото това не е основната ми професия. Но не мога без музика. Обичам всякаква музика: класическа, естрадна или народна, стига тя да е с добро изпълнение. Не ми харесват само крещящите съвременни песни със скачащ от гама в гама съпровод, което, разбира се, зависи от самата песен. Това е вероятно от годините ми, но е така. Скромната ми композиторска дейност, ако мога така да се изразя, дойде при мен много късно. Аз свирих в оркестри и то много добри, съпровождах или ръководех вокални групи и хорове, но музата ми, т. е. желанието ми да композирам песни, дойде след като започнах работа с хора на ветераните туристи при ТД „Рилски турист" - Самоков, от примера на моя незабравим приятел и колега - покойния Филип Аврамов, а по-късно и от моята рожба — детски хор „Рилчета" към НУ „Станислав Доспевски". Дойде и от любовта и преклонението ми към родната природа и прекрасните ни планини, които започнах да обхождам още от юношеските си години. Творчеството ми е съвсем скромно и включва около 120 песни на туристическа тематика, към 30 маршови, черковни или песни от общ характер, в т. ч. посвещения, стари градски песни и хармонизирани около 40 народни песни с напълно запазена автентичност. Аз нямам музикално образование, т. е. самоук съм, така да се каже, но се радвам, че моята дейност и работа са добре оценени. Това личи от мненията на светила в областта на хоровата музика като покойните проф. Георги Димитров, проф. Венелин Кръстев, Александър Танев и методиста Никола Янев. Но най-много ме удовлетворява изказването на проф. Иван Лалов, бивш председател на ЦС на БТС, който на моята 75-годишнина дословно каза: „Филип Аврамов и Борис Стрински жалонираха пътя на туристическата песен в България". И действително с нашите туристически песни, последвани от песните на много колеги - диригенти на туристически хорове и вокални групи, както и на други наши изявени композитори, се обогати с нов жанр българската музикална съкровищница. Песните, които съм композирал, са чисто БЪЛГАРСКИ. Избягвал съм да прибавям йодлери, припомняйки си едно изказване на проф. Г. Димитров, че „Това са все едно присадки от дивачка круша на питомна". Мелодията на всяка моя песен я носи самият текст. Когато той е съдържателен, смислен в логическо отношение, с добър ритмичен строеж, „излял се от душата", както казват хората, той дълбоко прониква у мен, кара ме да потръпвам и да го излея в мелодия. И става така, че видяното и преживяното от поета, изразено в стихове, композиторът превръща в музика. Това е цялата истина. Затова аз дълбоко се прекланям пред лириците и от сърце им благодаря.

Борис Стрински