САМОКОВ
Кътче мъничко сякаш от Рая
по-красив град от теб не зная!
Самоков - град мечта и Рай,
всеки би искал да те опознай!
С чудни, високи рилски върхове,
покрити зиме, лете все със снегове.
С вода и въздух чист, кристален,
животът тук е просто - идеален!
Реката Искър бързо тече към морето,
а песъчинки и рибки радват сърцето!
Чудни мостове свързват бреговете.
Паркове и върхове радват Боговете.
Денонощно Червеният мост -
стои и бди мирно на своя пост.
Символът - чешмата Голяма,
втора като нея другаде няма.
Наслада за ума, наслада за очите,
Самоков е реалност за мечтите!
Джамия и много църкви тук се издигат
и сякаш вълшебството чудно постигат!
Самоков - радваш ни ти очите
и сърцата и умовете и душите!
Отпием ли глътка от Чадър чешмата
по-леко сякаш ни става на душата!?
Блика в очите ми копнеж и надежда
и към Рила, мислено ме повежда!
Град с история ботата е Самоков,
град на надежди, вяра и любов!
инж. Ирина Николова
|
|
СВЕТАТА РИЛСКА ОБИТЕЛ
/ Рилският манастир /
Каква величественост, каква красота!?
Няма друго място като това на света!
Гори вековни и зелени от бял бор,
какво синьо небе, какъв простор!
Тиха тишина и вълшебен аромат.
Тук всеки вярващ човек е богат.
С Божията любов и този свят.
Икони, стенописи, чардаци рисувани,
сякаш от вълшебния Рай сънувани!
Времето тук спокойно е спряло.
Ангелче бяло с глас е запяло.
Славейчета радостно тук пеят,
а лъчите топли отново се смеят.
Улавям неповторим синхрон на гласове
и сякаш зова на дивото тук ни зове, зове.
Старият орех кърши немощни рамене,
манастирът пази тайни от векове.
Свещички хиляди горят и се топят,
а сърцата радостни днес туптят!
Дори в отчаяното си смирение,
откривам ново вдъхновение!
Знам, че Бог е над мен и ме закриля.
Бди над мен и е с мен на всяка миля.
Божствена тишина и хармония небесна
не бих могла с нищо аз да блестна.
В града такава красота не сме видяли!?
На борове и на птици бихме завидяли.
Жизнерадост лъха от птичите песни
и думите им сякаш са много лесни.
Искам залеза с ръце да прегърна
и Божията любов в сърцата да върна!
Светът около нас е пъстър и красив,
осеян с мъка и радост, но щастлив!
Птичата песен стопля и милва душата,
Рилският манастир е един на земята!
Скътан в полите на високата Рила,
днес той ни дава живителна сила!
Една Божествена чудна, магия,
която само тук мога да открия.
Тук всичко топли и душата сгрява
и частичка Вяра и Любов ни дава!
След всяка искрена молитва,
душата ми сякаш отново литва...
Надежда едничка, ума ни крепи
и Вярата в Бог нищо не ще я сломи!
Икони - чудно изваяни от човек,
тук живеят мирно повече от век.
Чудна дърворезба, архитектура, простор,
съзирам с очи и величествен висок бор.
И окъпани сякш от слънцето тревите,
галят и милват отново, отново душите.
Християни тук се молят милиони,
времето бавно стрелките сякаш гони...
Рилски гори, рилска кристална вода!
Ухание на бял бор и на нежната ела.
Манастирът ни зове "Ела, ела, ела"
Дебелият и студен каменен зид,
изглежда днес топъл на вид.
Портата дървена не се затваря,
нов път към отвъдното ни отваря.
Тишина и силен камбанен звън,
навярно от вълшебен стар сън.
Монаси в черно пременени,
пеят в хор, тихо и смирени.
Не всички за монаси сме родени.
Но кръв буйна тече в нашите вени.
Небесни ноти огласят тишината,
тук всичко внушава мир в душата.
Идват вярващи в радост и неволя,
съвършено е всичко по Божията воля!
Сипе се дъжд от мелодии красиви,
щастливи са дори гълъбите сиви.
Лястовичките бързо чуруликат,
а чувствата ми като извор бликат.
Лястовичата песен не спира,
а гледка в мен едва се побира.
От църквата се носи песен,
лято е още, но идва вече есен.
Послания от музика и слово
ни очакват тук пак отново.
Нищо не ще сломи вярата ми в Бога,
без Любов и Надежда вече не мога.
Величествен е този Рилски манастир,
тази тишина и този Божи мир, мир.
инж. Ирина Николова
|
