Село Говедарци

Предстоящи събития    Минали събития

Както видохме, то е наречено в цитирания вече документ Говедаре - българи. Около 1575 г. се снабдило с тапия за мерите си чрез некой си Расул от с. Пеклилер. Това показва, че по онуй време българите още немали право да владеят пасбища и мери в Рила планина. Продавач е пеклилерската селска община в пловдивска околия. По всичко се вижда, че наследниците на великия везир Мустафа паша, на които султан Баязид II в 1508 г. подарил целата Рила, а, може би, и наследниците на великия везир Ахмед паша, копувач на свободните места по Искъра, са живели в Пловдив или пловдивско и от там управлявали имотите си. Ето защо в турските документи на Рилския мънастир намираме да се казва на некои места, че планината Рила влиза в пловдивска околия. Това наложили тези влиятелни притежатели турци. В тапията се казва, че се продава пеклилерското пасбище с ганици: Кюлли дере (Кирилово дере), Къркъм, Кюмурджийския път, Касабалък (Къзалък) и в Надарския синьор Кървакия. Право се взело 500 акчета. По-нататък стои думата Самоков и печата на кадията Лутфулах Раджи. Твърде е възможно, щото това пасбище да е подарено от премите притежатели или наследниците им турци на пеклилерската община, която го продава.

Говедарци е известно в Искровете и под името Мацакурово, а същето име носи и село Гюргево, Дупнишко, до река Джерман. Наверно, говедарчани са се отделили от това село като овчари и говедари, а после се образувало село. Това предположение е достоверно, защото по-рано, па и сега, кошарите на говедарчани са по р. Лакатица, близо до Сапарево и Гюргево; още украшенията на мъжките ризи - кенарите, са същите като на сапаревци и гюргевци; говора им е един и същ и пр.

Селото е застроено по двата брега на рекичката Гърковица, по пътя Самоков – Попова шапка - Рилски мънастир на1150 м. над морето. От Самоков е на 13 к.м. растояние. Понеже е срещу Лъкатица, подухва сутрина и вечер местен ветрец. На1852 г. то имало 52 къщи, на1873 г. - 55 къщи, с 208 души мъжко население, на1900 г. - 616 жители, на1910 г. - 687, на1920 г. - 843, на1926 г. - 994. Мерите му граничат с ония на селата Маджаре, Мала църква и Доспей махала. От първото село то е далеч 3 к.м., от второто 2, а с третото образува почти едно село, само мерите го разделят.

Оброчища има в местностъта Мечкарица, в Календерица, наречено Мънастирището, в селската река, в Тупанковица (крепост) и пр. Намират се остатъци от некогашни видни по р. Лъкатица, по Борнатица, по Ивова река, по Клисурския дол, Сапаревските чаркове, по Правия Искър, по Гьолечица. Остатъци от някогашни самокови (мадани) се намериха пък под Урдина река, в местностъта Надарица - на местото гдето се сливат двете Лопошници. Там бил рударския център в старо време, още преди дохаждане на турците, който, както

споменах и по-горе, се наричал Касабалък. Действително, на едно големо пространство наоколо личат остатъци от стари сгради. Преди две години се откри некогашна златна мина в Гьолечица с един главен вход и 9 странични галерии.

В селото в турско време учителствал Христо Софиянеца, а сега има основно училище и прогимназия. Църквата е строена на1877 г. Населението се поминава с изработване на дървен строителен материал, за което е образувало и производителна кооперация, която вече притежава и гатер.