Миял Попакев
Миял Попакев е легендарен самоковски зевзек от началото на миналия век. Дълго време той списва и издава единствения в самоковската вестникарска история хумористичен вестник „Тинтири минтири”.
Самоковският нехранимайко е попски син и е в непрекъснат конфликт с баща си, поп Аке. В голямата попска къща Миял обитавал долния етаж, а баща му - горния. След един сериозен скандал зевзекът грабнал кирка и започнал да събаря къщата. Наскочили комшиите: „Стой, Мияле, събори бащината си къща!...”
- Вижте какво – отвърнал им подпийналият Миял – я си събарям мойта част, долнио кат, а за горнио попо да намери начин да си го запази.
Самоковският поет римува в „Тинтири минтири” най-различни случки от местния бит. Там има и такъв стих: „Ако се качиш на поп Аке на боро, може да препикаеш на поп Миле дворо.”
Комшиите решили да оженят вече заодения стар ерген Миял и му намерили моме от Ихтиман. Събрали се, впрегнали три каруци и през Ново село и Ушите пристигат в Ихтиан.
Бащата на момето почерпил компанията и започнал да ги разпитва що за човек е кандидат-младоженецът. Комшиите започват да се надпреварват да го хвалят: „Като пийне, е много весел, не прави гюрултии, песни пее, майтапи се, я хоро, я ръченица поиграе, абе, хубав човек...”
- Това е добре, че в пиянството е кротък – обобщава кандидат-тъстът – а като трезвен как е?
Комшиите се спогледали и започнали да гушат рамене. Миял решил да помогне на затруднените си съседи: „Не ги питай, мой човек, они трезвен не са ме виждали...”
Човекът ги изпратил по живо, по здраво и Миял си останал стар ерген...
За едно коледно тържество в читалището наемат самоковския зевзек да изиграе ролята на Дядо Коледа. Минават дечицата, пита ги благият старец дали са послушни и им раздава подаръци. Едно добре облечено чорбаджийско момиче искрено се примолва: „Дядо Коледа, моето желание е да получа братче.” Нечестивецът Миял, преобразен като светия старец, след като попитал дали е послушно момичето, се огледал бащата да не е наблизо и прошепнал в детското ухо: „За да ти се сбъдне желанието, моето момиче, трябва да дойде майка ти.”
Христо Ярловски
