Учебното дело в Самоков и района

Някой училища водят началото си още през турско робство. В Самоков и района (бевшата околия) след 1925 година е имало 33 населени места. Преди освобождението е имало22 училища , от които 16 в селата. След освобождението бързо се увеличават и през 1885 година са 32, а през 1900 година наброяват 40, от които 30 са в селата. В десетте училища в града влизат : еврейското и турско училище, двете американски училища - мъжко и девическа и Богодловско (Семинарията).

Исторически погледнато е видно, че в килийните училища условията за обучение са били много примитивни. Не е ималоспециални постройки , а се е учило в черковните килии и частни къщи. Много бавно се подобряват условията и след освобождението , а за модернизация изобщо не маже да се говори.

До 1874 година децата са учили без да е имало преходи в образованието. Същата година епархиалният съвет в Самоков решава училището да бъде разделено на отделни класове. По време на турското робство не е имало учибна система и ръководни органи за нея. Обикновено учителят си изработвал сам учебен план и програма. Започвата да се полагат греже от епархийските съвети (църквата) и училищните настоятелства до излизането на първия Правилник за централното училище в Самоков през 1861 година.

През освободителната война всички училища са били затворени. Веднага след това започват да се изграждат нови като училищата са били платени и само за момчетата. Момичетата много бавно навлизат в тях, като се има впредвид, че до 1911 година не е имало закон за задължително обучение на момичета. До тази година в селските училища са учили деца без нито едно момиче. Трудно е преодолян предразсъдъка, че жената няма нужда от образование. В Самоков до 1920 година не е имало къде момичетата да завършват средно образование, освен американското девическо училище, защото гимназията тогава е била само мъжка. По тази пичина и учителките в училищата се броят на пръсти.

Много деца не са учили, понеже родителите им са ги задържали да помагат у дома в полската работа и с животните. Това е причината в селата учебната година да започва по-късно – към месец ноември. Други деца не са учили по небрежност на родитерите, трети поради липса на средства или несъздадени училища във всички населени места. При много трудни условия, в студ и лоши пътища, децата са ходили с километри пеша, за да учат в съседните села или в града. Тоса главно и причините тогава да е имало и много неграмотни хора.

Отоплението на училищата също е създавало много проблеми. Децата сутрин отимали на училище като носели в торбичките си по някорко дървета за отопляване, а някъде родителите се лидували да докарват дърва от гората. Когато е имало големи студове училищата са затваряни. У дома учиниците са учили при осветление, което също е било примитивно – газеничета, фенери, свещи, лой, борина, огнища. Едва след 1930 година започва да навлиза електрическото осветление и в училищата и въпреки това до края на второто световна война много села и училища все още са били без ток.

Училищата са били малки, паянтови, неудобни и нехигиенични. Медицинският надзор също е бил слаб. Често училищата са били затваряни поради болести и епидемии. Материялната част е съвсем недостатъчна. Освен чиновете, черната дъска, физкултурния салон друго почти не е имало. Училищата са електрифицирани и отоплени. Не е имало разнообразие в спортните игри и състезания, каквито има днес. Например ски спорта за първи път се появява в гимназията през 1933 година, но не е получил особено развитие.

Преди години на един учител са се падали по много деца – 60, 70, 100, поради което и обучението е било некачествено , имало е много повтарящи ученици.

Учителят в миналото е бил на голямо уважение от родителите, учениците и населението. Най-любезно е бил срещан и посрещан. Той, кмета и попа са били всьо и вся в селото.

Тогава църквата следяла най-зорко за поведението и миналото на учителя. Правени са редовни донесения и предложения за уволнение на учители безбожници.

Много архивни материали за учебното дело в Самоков са изгоряли през 1915 година при пожара на старото девическо училище при Митрополитската църква.

За училищното дело в града днес има достатъчно материали, тъй като то е част от образователната система на България.

Огромна е разликата между накогашната и днешната материална база в училищата. Децата се обучават в добре обзаведени кабинети , ученически работилници, оборудвани с попходяща техника, компютърни зали, спортни площадки... 

 По книгата на Златко Георгиев „Учебното дело в Самоков и ройона” от 1986 г.