Самоковската вода
През 80-те години на миналия век в Самоков настъпи водна криза. Водата, която ползваше градът от извора Пукната скала над с. Бели Искър, се оказа недостатъчна за разрасналия се град както в битово, така и в промишлено направление. Това беше основният проблем, който ме притисна в първите месеци на моето кметуване. На града беше нужна допълнителна вода и единственият възможен източник, по мнението на специалистите, се оказа Рилският водопровод, свързващ столицата с високите вододайни зони на Рила.
Беше извършено бързо проектиране, осигуриха се необходимите средства, както и изпълнителя на съоръжението – челопеченската дивизия на Строителни войски. Беше необходимо само разрешението за заустване към софийския водопровод, за което ръководството на столицата категорично отказваше. Тогава решихме да докажем, че столичани незаконно ползват самоковската вода – начинание, което впоследствие се оказа наивно и смешно.
Командировах служителите на самоковския музей в “Държавен архив” да извадят всички документи по сагата „Софийски рилски водопровод”.
Не знам доколко това ще е интересно за сегашния читател, но накратко ще се опитам да разкажа тази одисея – войната Самоков-София.
В началото на трийсетте години на миналия век София е вече 200-хиляден град с жестоки водоснабдителни проблеми. Направените проучвания от български и повикани от чужбина специалисти оформят мнението, че проблемът с водата на София може да се реши единствено с изграждане на водопровод от високите части на Рила.
Намеренията, които трябва да се реализират с водопровода, се виждат от подготвения „Проектозакон за водопровода Рила-София”.
Член 1. Дава се право на Софийска община да хване и доведе чрез водопровод, приспособен за добив на около2000 куб. мв секунда, нужна за гр. София вода от северните склонове на централния Рилски масив, а именно от водите на Седемте рилски езера, на Бели, Леви и Черни Искър заедно с техните притоци.
Законопроектът завършва със забележката: „Водоползването от рилските води е вечно право на гр. София”.
Реакцията на самоковци е мигновена – изгражда се „Комитет за запазване законовите права върху водите на р. Искър от посегателствата на Софийската община”. В обявата за първата масова проява, организирана от комитета през пролетта на1925 г., се казва: „Граждани и селяни от околията, елате масово в неделя, 29 март, 2 часа след обед на площада пред читалището на важното ПРОТЕСТАЦИОННО СЪБРАНИЕ, на което ще чуете: какво ще ви даде софийската община като отнеме всичките природни хубости и блага, на които Вий от векове се радвате. Вместо компенсации за отнемане на водите Вас ви обвързват със задължения”.
От „Самоковски общински вестник”, бр. 15/4.04.1925 г. научаваме как е протекло събранието. Въпреки лошото време на площада се стичат хиляди самоковци. Оратори на събранието са Н. Начев и Н. Коцев, а помощник-кметът Хр. Хентов прочита резолюция до Народното събрание, в която се казва: „С редактирания законопроект се туря кръст на зародилата се индустрия, като завинаги се унищожават 323 индустриални заведения. Лишават се от напояване 200 хиляди дка ливади, пасища и градини. Застрашава се водоснабдяването на маса селища, включая и град Самоков. Посега се върху личната и обществена собственост”.
В разгара на протеста в Самоков пристигат министър-председателят Ал. Цанков и министърът на финансите П. Тодоров. За успокояване на многохилядния митинг Цанков неколкократно заявява: “Уважаеми самоковци, правителството ще изслуша вашите възражения и бъдете уверени, че законовите ви права ще бъдат напълно зачетени и запазени.”
Протестни митинги се провеждат във всички села по коритото на Искъра. Ще цитирам редове от изпратени телеграми до Народното събрание:
„…Апелираме за застъпничество да се зачетат нашите осветени от вековете права…” За селяните от с. Долни Пасарел, кмет: Д. Ганев
„…както отделните личности така и жителите на селищата имат едно висше неотменно право – правото на самозащита, когато е застрашено тяхното физическо съществуване…” Кмет на с. Продановци: Хр. Оцетов
„…Над изкуствено създадените нужди на София стоят нашите вечни права над природните блага, които ни е дала нашата околност…” Кмет на Широки дол: П. Ст. Караджинов
„…Живеейки в гладното самоковско поле сметахме, че не ще се намери кой да ни отнеме поне единствения божи дар – водата, но излиза, че сме се лъгали…” Кмет на с. Злокучане Ст. Поплазаров
„…Да ни се вземе водата толкова необходима както за хората и добитъка, така и за полските имоти това значи да ни накарат да се изселим така „доброволно” от родния си кът, както гърците изселват нашите сънародници…” Кмет на с. Драгошиново Коста Хаджийски
„…водата е нашия живот, не взимайте никому това, което не можете му върна…” Кмет на с. Калково Ст. П. Бочарски
„...От името на с. Рельово моля да спрете законопроекта и да дойдете по нашия беден край, за да се убедите какви ще бъдат неговите последствия…” Кмет: М. Брънджов
„…Ние сме убедени, че нашата смърт не е потребна на столичани и те без нея ще задоволят нуждите си за вода…” Кмет на с. Мала църква Хр. К. Лютачки
„…Молиме вникнете в нашите нужди и направете законопроекта носител, а не посегател на блага….” Кмет на с. Горни Пасарел: Ат. Денчев
„…От името на жителите на с. Маджаре моля да ни се даде възможност за законна защита, за да не прибегваме до самозащита…” Кмет: Хр. Механджийски
„...нам предстои глад и просия. От името на жителите на с. Доспей моля отменете законопроекта…” Кмет: Хр. Войнов
„...Нерадостно бъдеще ни приготвя столицата, в която по общо признание живее умът на България. Нека този ум не бъде толкова егоистичен…” Кмет на с. Чамурлия: Хр. Ив. Сиреняков
„…От името на жителите на с. Говедарци моля да спрете законопроекта, за да имате възможност да се убедите, че той е безчовечен и след това да кажете Вашата дума на справедливи законотворци…” Кмет: Христо Костов
„…Ние, които природните закони, по-силни от писаните, са заселили преди векове тук, молим да бъде изменен законопроекта…” Кмет на с. Бели Искър: Димитър К. Тонев
„…От името на жителите на с. Райово моля застъпничеството Ви да се пресекат ненаситните апетити към чужди блага на столичната община…” Кмет Пене Шукеин
Спонтанната реакция на населението от Самоковска околия стряска Софийска община. Софиянци правят хитър ход. В законопроекта е вкарана разменна монета – построяване на железница Ихтиман-Самоков, впоследствие променена - Костенец-Самоков и с предложен накрая най-съблазнителния вариант София-Самоков. Това не спира протестите, напротив, те се разрастват.
В кампанията най-активно се включват местните индустриалци. Те заливат Народното събрание и столичната управа с протестни декларации, в които се казва, че вземането на водата ще ликвидира самоковската индустрия. Най-активни при протестите са собствениците на фабрика „Мусала”, фабрика „Бъдащност”, дружество „Искър”, индустриалците братя Манови, братя Ненкови, братя Радойкови, братя П. Бързанови, Д. Стефкин, А. Михайлов, В. Бързанов, братя Топчийски, Ив. Делибашев, братя Караманчеви и много други.
Кризата с водата в София се задълбочава. Законодателната инициатива вече се поема от правителството. Вносител на закона трябва да бъде министърът на вътрешните работи Русев. За поредното укротяване на самоковци министърът организира в Самоков „Конференция по Рилския водопровод”. Присъстват много специалисти, професори, инженери, представители на министерствата.
Към примамката с железницата се включва построяване на ВЕЦ ”Мала църква” за нуждите на околията и осигуряване на вода за селата по поречието на Искъра. И този път самоковци са категорични – не даваме водата, минаваме към гражданско неподчинение и бунт.
Всъщност това е последната реакция на самоковци по този несправедлив закон. След няколко дни, на 16 април1925 г., е извършен атентатът в софийската черква „Света Неделя”. В страната започват дните на „белия терор”. Забранени са всякакви публични изяви и каквито и да е протести.
От кратките съобщения на вестниците научаваме, че тихомълком проектът минава в Народното събрание на първо и второ четене. Приет е „Закон за Рилския водопровод” с орязани подаяния за самоковци, нито едно от които впоследствие не е изпълнено.
...Многократно внасяхме събраните материали във всички възможни инстанции. Оказа се, че да оспорваш закон, приет преди повече от 60 години, е наивна и несериозна работа. Проблемът отпадна по друг, доста по-практичен начин.
На поредната среща с ръководството на Столична община, този път в кабинета на заместник-председателя на Министерския съвет Григор Стоичков, който в продължение на два мандата беше и народен представител от Самоковския избирателен район, въпросът беше решен по кратката процедура: Григор Стоичков удари по масата. Удари много силно и след един час ние държехме в ръцете си разрешението за заустване на самоковския в софийския водопровод.
Христо Ярловски
