Самоковското желязо
Самоков е древен железодобивен център. При разкопките на Шишманово кале бяха открити пещи, датиращи от III-IV век.
Разцветът на железодобива е достигнат през XVII-XVIII век, когато в Самоковско са работили 22 мадана и 85 видни, а годишно е произвеждано 2 500 000 кгжелязо. Самоков е бил основният производител на този метал в турската империя. От самоковското желязо наред с подкови, пирони, лопати, мотики, са ковани котви за кораби, използвано е за производство на оръжие, в това число и огнестрелно. Маданите и видните са били собственост на най-богатите и грамотни турци в района. От останали турски документи – отчети на кесарите /чиновниците, които са събирали данъците/, се вижда, че първите мадани са описани примерно така: „Мадан, собственост на Иван, син на Драган”. При следващите описи същият този мадан е собственост на Ахмед, син на Иван. При третия опис вече собственик е Селим, син на Ахмед /някогашните самоковски чорбаджии, за да запазят имането си, доброволно или под натиск са се потурчили/.
По времето, когато каймакамин на Самоков е Ямурла бей – изпратен от Истанбул да управлява важния за империята железодобивен център, е описан следният комичен случай.
Работниците на един от маданите, намиращи се над града, около р. Искър, забелязали як българин с исполински размери да се мотае около бараката, в която складирали готовите железни късове. По едно време човекът побягнал. Маданджиите предположили, че е откраднал желязо и го подгонили. Към тях се присъединили и пазвантите на маданите, а когато минали покрай западната порта на Самоков, строена срещу набезите на кърджалиите, в групата преследвачи се включили и няколко заптиета. Бягащият с невероятна скорост крадец бил пресрещнат на Ръжана от турски заптиета, идващи откъм Дупница, и заловен. Какво било изумлението на всички, когато от широките потури на беглеца извадили 20 оки желязо!...
Завели го при каймакамина заедно с плячката му. Самоковският управител, учуден и възхитен, започнал да цъка с език:
- И тоя бабаит гяурин с цялото това желязо тичаше?! – не вярвал турчинът.
- Не само тичаше, но и прескачаше вадите като караджа /сърна/ - уверявали го заптиетата. - Ако не го бяха пресрещнали, нямаше да го настигнем.
Грамадният българин уплашено обяснил, че е ковач от село Хрельово /Рельово/ и понеже селяните нямали пари да му плащат подковите, клинците, мотиките и секирите и той не могъл да си купи материала, та затова откраднал.
Дълго цъкал каймакаминът с език, като ту поглеждал в купа желязо, ту в изплашения исполин. Когато всички очаквали крадецът да получи най-тежкото наказание, градоначалникът отсякъл:
- Колкото желязо е откраднал, десет пъти по толкова да се качи на една каруца и да му се закара до ковачницата!
Христо Ярловски
