Информационен портал на град Самоков!
Районът на днешния град Самоков в античността е населяван от траките. Те са считани за изкусни рудари и металурзи, и са споменавани многократно от античните автори. Археологическите проучвания в самоковско разкриват активна металургична дейност, най-вече от средата на I-во хил. пр. Хр., късно римския период и Средновековието.
Предполага се, че в периода ХII-ХIV в. тук са били заселени саси - европейски металурзи от Седмоградието, които издигнали по свои чертежи видните /пещите/ и самоковите /преработващите съоражения/. За османския период хронистите Коджа Хюсеин, Саадедин, Идрис Битлиси, Евлия Челеби и други дават сведения за населеното място и развития железодобив.
Името Самоков се появява в „Рударския закон" на сръбския деспот Стефан Лазаревич от 1412-1417 година, когато той е турски васал. В много османо-турски документи името може да се види като Ивлайчо Самоков и Влайчов Самоков. През XVI в. венециански и австрийски дипломати споменават Самоков като голям град с развит железодобив.
Значението на Самоков като железодобивен център нараства още повече след разгрома на турците под Виена /1683 г./. Според един ферман от 1508 г. в Рила планина е имало 11 самокова. В следващите векове има сведения за над 50 такива съоръжения.
Името на града е неразривно свързано с огромните механични чукове - самокови. Славата на Самоков се разнесла и извън европейския континент. От тогава се появила дори мерна единица - "един самоковски кантар".
Самоковите са функционирали до края на XIX век и получаваното желязо е било търсено заради неговото качество.
