Село Бели Искър

Ами Буе, като минава през него на1842 г., нарича го Махала, с 30 къщи население; в тефтера на Г. Захариев Костов (Чорбаджийски) през1852 г. е наречен по турски Ак Искър (Бел Искър), с 34 къщи, а на1873 г. имал 37 къщи със 120 души мъжко население. Според статистиката на1900 г. имал 557 души, на1910 Г.-661, на1920 Г.-708, на 1926 г- 875. От Освобождението до1910 г. селото се числило в доспейската община, а от тогава се обособява в самостоятелна такъва.

Къщите на селото са накацали по една височина над десния брег на р. Бел Искър, в една прелестна котловинка, на 1090 м. височина, 7 к.м. северно от Самоков. Котловинката е заградена от юг с „Орловите скали", от където започва теснината „Демир Капия", от запад с възвишението „Връо", от изток с местностите: Стрешковица, Големи дол, Соколец. Под Орловите скали се намира извора „Алти Самун" (Шест Самуна), 2 к.м. по-нагоре, се по дефилето - извора „Праздни торба", по-нагоре - „Еди кафе" (Седъм Кафета) и пр. Легендата казва, че некой пътник, като се напил от студената вода на първия извор, изял шест самуна, при втория изпразднил торбата си, а при третия изпил седъм кафета. По-важни места в околностъта са: Ушите, Горна и Долна Алиница, На Коването, Люти дол, Арамийски Кладенец, Гръчка река, Кадън Кладенец, и пр. На 2 к.м. северно от селото, при местностъта Смаилица, имало селище за съдбата на което нищо се не знае.

Некога под селото работил Бошков мадан, а над селото друг. Селяните горили въглища за тех и работили подкови в ковачници, числото на които било големо. Днес населението се поминава от скотовъдство, земледелие, горене вар и от приготвяне на дървен – чамов материял - под и над селото има десетки бичкии. Поради маданите, тук се заселили доста хора от кюстендилско и трънско краище. За такива се смятат родовете: Виденови, Тоневи, Галеви, Грозданови, Георгини, Ружини, Радойкови, Стойчови и др.

По ръст селяните са средни, набити; цветът на косата им е черен и рус, като преобладава последния; чело широко и изправено, нос правилен, рамене широки; силна и здрава мускулатура. Завистъта задушва радостъта, когато напредва съселянинът. В домашния си живот той е пестелив; в нравственно отношение издигнат; ролята на домакинята в семейството е решающа.

Първото училище преди освобождението се помещава в едно кафене, където преподавал някой си даскал Христо от София в продължение на две години. След него дошел Костантин Гълъбов от Самоков и учителствувал три години. След освобождението учителствували през три години русняци. На 1884 г. било построено училище, което вече неотговаря на целта си. Църквата „Успение Св. Богородици" построена на 1873 г. Свещеници идвали от околните села.

В белоискровската котловина духат най-вече северния ветър, наречен самоковеца, и

източния, наречен радоилеца. Първият донася ясно време, но и мраз, а вторият лошо време. Летото е малко: почва късно и свършва рано. Първият сноп ечимик пада към края на август. Зимето е дълго: снегът в усойните места трае понекога до юний.

През селото минава пътът Самоков-Банско, който се сега усилено работи от трудоваците. Голема надежда се възлага на тоя път, който съединява самоковско с разложко по дефилето Демир Капия, Налбант Чал и река Белица. Тук минава пътя от Самоков за Чам-кория, кръстосват го пътеки и за горните села - Говедарци и пр. Летно време от тук минават много туристи, за да се насладат на хубавата му околност и приятните гледки.

Бел Искър е дал за обединение на българското племе в последните войни 20 човешки жертви.