Самоковски хайдути
Малко документи са запазени за съпротивата на самоковци срещу турското робство. Изключение са историите и легендите за Чакър войвода – предавани от уста на уста, а по-късно описани от краеведа Христо Семерджиев и писателя Николай Хайтов.
Христо Чакъра–Чакър войвода е роден в село Продановци и приживе се превръща в легенда като закрилник на българите и страшилище за турците. В рапортите за многобройните му битки в Самоковско, които турците изпращали до Цариград, със страхопочитание го наричали „неуловимия самоковски барон”.
Една от легендите разказва за битката между четата на Чакър войвода и потерята, водена от самоковския турчин Аджи Дамба. По-старите самоковци наричаха “Аджи Дамба” сегашната улица „Васил Левски” и махалата около нея. По всяка вероятност там е живял този турски бабаит.
И при тази битка Чакър войвода излиза победител и пленява Аджи Дамба. Когато турчинът очаква да бъде убит, Чакър войвода му наплюл ятагана, след което го върнал и изпратил победения противник да си върви по живо, по здраво.
...Еврейската самоковска фамилия Арие е водела през годините подробна семейна хроника, в която са записани и много истории, свързани с живота на българите /собственост на тази фамилия е самоковската Сарафска къща, а един от наследниците на тези самоковски евреи беше в продължение на повече от 20 години несменяем министър на здравеопазването на Израел/.
В хрониката е описана такава случка: „На мегдана пред „Голямата чешма” е доведен заловен хайдутин от четата на Чакър войвода – як българин, роден в с. Белчин, осъден на смърт чрез обезглавяване.”
Случката е разказана подробно и точно така, както един евреин може да я опише.
На мегдана се стичат стотици българи да гледат „сеира”. Доведена е и майката на хайдутина. Турският кадия го пита за последно желание.
- Сакам да си купя ока киселици /кисели ябълки/ и да си ги изручам...
Разрешили му и хайдутинът изял спокойно киселиците, след което присъдата била изпълнена от един циганин.
Евреинът безпристрастно описва случката. Циганинът бръква в устата на хайдутина с едната ръка, а с нож в другата, без да бърза, ритуално и зрелищно му отрижа главата.
Майката припада, а останалите българи спокойно, безропотно и с интерес гледат „сеира”. От едната страна са няколко заптиета и десетина цигани. От другата са над хиляда българи, които дори с ръцете в джобовете да бяха тръгнали, щяха да смачкат турците. Но те не тръгват – по-интересно и по-комфортно им е да стоят и да гледат.
Няколко месеца по-късно е предаден /от българин/ и обезглавен и Чакър войвода.
Самоковският художник бай Наум Хаджимладенов ми е разказвал, че е слушал от баба си как отрязаната глава на Чакър войвода е била поставена на моста на р. Искър по пътя за Дупница. За да плаши българите, главата е престояла на това място повече от месец.
Христо Ярловски
