Село Белчин

То е едно от най-старите села в самоковския край. Така на 1460 г., според старото житие на Св. Иван Рилски, в делегацията, която отишла да вземе мощите на светеца от Търново, участвал и поп Иван от Белчин. В околностъта се срещат стари названия като Турски дол, Арамия, Боев пат и пр. Всеко от тех ни наумява за важни преживени събития от тоя край. По-главни оброчища са: „Св. Тройца"; на 4 к.м. източно от селото, „Св. Спас", мънастирище и крепост над старата църква, „Св. Петър", „Св. Иван", а до самото село - на 160 крачки „Св. Димитрия", у селото - „Св. Никола", „Св. Илия", „Св. Атанас". Последните требва да са били частни къщи, където се извършвало богослужение в тежките години на робство, преди да се съгради старата църква „Св. Петка".

Селото е разположено в подножието на Верила на 1 1/2 к.м. с. западно от шосето Самоков - Дупница. През него тече една рекичка, върху която има старинен мост с каменен свод. Селяните по характер, по носия - по всичко се схождат с Клисурци и Сапаревци. В турско време те плавили железна и златна руда, горили въглища за маданите и пр. Около1870 г. то имало 47 семейства, а към освобождението 60, на1900 г. - 1080 жители, на1910 г. - 1318, на1920 г. - 1401, на1926 г. - 1626 жители. Не сметаме 10-на семейства, които се изселили в ески-джумейско и другаде.

От селото се делил един път през Широки дол, та излизал до върха на Верила, от където един слизал в село Клисура, а друг отивал по билото на с. запад към връх Дебелец.

В ранно време тук имало килийно училище, за това и днес старите хора знаят да четат по славянски. Днес в селото се издига едно великолепно училище с 8 класни стаи, с веранди и други съвременни приспособления.

Старата църква „Св. Петка", гдето са и гробищата, е направена от глина през 17 в., била потрупана, а после отровена. Отвътре тя е украсена с хубави старинни икони.

На големата икона „Св. Богородица" личи следния надпис: „... гн рабъ Божпе хачи iанкулъ н подружiе стефанъ ... ::::: (7171 - 1661 от Хр.)". Тук е дума за ктиторите и датата. От двете страни на същата икона има по пет образи на светии. При образа на пророк Соломон има такъва емблема: „ премоу-дрос-тъс-зда-себе-храм ". На царските двери отгору диск с образа на Христа и наоколу: „ поменн гн хацп ганкулъ ". Види се той е главния ктитор на църквата. Иконата АНГЕЛСКИ СБОРЪ, на средата Христос, отдолу: „:: списа се сия икона в лето :::::: при настоиатели Стефан Гергинъ Ктиторъ ... Стойна". Иконата на Св. Ив. Рилски, надпис: „сть ::: рiски", от страна: „приложи Божко". Годината требва да е същата, защото надписите и работата е като на другите споменати икони. Св. Иван е изписан като калугер, но млад, с черни косми. На царския престол е иконата на Вседаржителя, с надпис от долу: "П0М(Е)Нi ги раба Божие Веселин, Павле ... ереа Гергиъ Вале(то) ::::: (717а - 1663) ". От същето време са и иконите „Възнесение Христово", „Архангел Михаил", „Три светители", което личи по направа и всичко.

Над тази църква, на върха, се намират развалините на манастиря „Св. Спас", с източно отделение 12 на6 м., а с западното 8 на6 м., разбира се олтарът отделно. Всичко това направено с чупени камъни и тухли. Непосредствено до мънастиря е била крепостъта, която обхващала 16-20 декара пространство. Входове имало от две страни: север и юг. От юг личи къде е била вратата, от там е бил и прекопа, а от другите страни - височини. Преданието казва, че прекопа бил покрит, та се слизало по тунел до реката, от където и нахлули турците при покорението. От тази крепост на ю. з. 1 1/2 к.м. на един също уединен връх, който владее Клисурския проход, се намира оброчището и крепостта „Св. Петър". По-натат е връх „Викалото", „Стоянчовец" и пр.

Белчин е дал за обединение на българското племе в последните войни 52 човешки жертви.