Митрополитска църква "Успение Богородично" в Самоков

Митрополитската църква "Успение Богородично" в град Самоков е сред най-ценните архитектурни и художествени паметници от епохата на ранното българско Възраждане. Тя е разположена в Горната махала на града, в която винаги е живеело българско население. Тук се намират още два църковни паметника с изключителна историческа и художествена стойност - Девическия метох "Покров Богородичен" и гробищната църква "Св. Никола Мирликийски".

Първите и най-ранни сведения за съществуването на сградата на Митрополитската църква в Самоков са от 1711 г., когато тогавашния самоковски митрополит Нектарий събира първенците и им предлага да се изгради църквата в пределите на града. Единственият храм по това време е бил Бельова църква на три километра извън пределите на селището. Мястото за построяването на храма, тайно от турците - без ферман, през следващата 1712 г, било избрано в горния край на българската махала до къщата на владиката Нектарий. Църквицата била малка, еднокоробна, прикрита сред останалите къщи и без двор, а за да се влезе в нея се минавало през двора на някоя си баба Марица. За да не прави впечатление и да не предизвиква гнева на турците гражданите направили комин на храма към улицата, за да прилича още повече на къща. Този комин е стоял 80 г. - до 1793 г., когато храма се разширява и преустройва.

През 1782 г. Митрополитът убеждава самоковци да искат разрешение за обновление и разширяване на църквата. Този ферман е издаден едва през 1791 г., съгласно него самоковци можели да построят храм с размери 37,90 / 18,95 м. Цялата 1792 г. преминава в подготовка за строителството - набиране на средства, поръчки на строителни материали и майстори, бел поръчан иконостаса в Света гора на майстор-дърворезбар Антоний, както и иконите и свещниците. Големите икони за кивотите, както и част от малките икони на апостолския ред на иконостаса били изписани от Христо Димитров. Той боядисва и целия дъсчен таван на храма в синьо и го украсява, със златни звезди. Твърде е вероятно Христо Димитров да е украсил с изображения и арките над колоните, но по късно те да са били замазани и унищожени.

През 1757 г., или 45 години след първия строеж на църквата, е заведена и кондиката (книга за възпоменание на дарителите на храма, а по-късно и за финансовото му състояние), запазена и до днес. Появата на кондиката през тази година не е случайно тъй като точно тогава храмът фактически се легализира и пред турската власт. През 1757 и следващата 1758 г. епитропите купуват място за двор, заграждат го с ограда и поставят порта. Това станало по времето на Митрополит Неофит Йоанович, последния български самоковски владика преди да престане да съществува Ипекската (Печката) патриаршия и самоковската катедра да премине на подчинение към Цариград през 1766 г.

От 1778 г. Самоковски митрополит е Филотей. Той е на този пост в продължение на 41 години и е един от най-дейните инициатори и дейци за разширяването, строителството и украсата на Митрополитската църква от края на XVIII и началото на XIX в. въпреки, че е смятан от гръцката патриаршия за грък. Митрополит Филотей е роден в Разлог в рода Мандзурски. Като юноша бил заведен в Света гора, а по късно продължава образованието си в Цариград. Той се е гърчеел дотолкова, доколкото го е изисквала амбицията му за духовна кариера.

Филотей окончателно премества митрополитското седалище в града, където до малката тогава църквичка през 1783 г. му е построен конак.

С разрешение на митрополит Филотей в новия храм се поставят три престола: централен посветен на Успение Богородично, десен - Св. Иван Рилски и ляв - Св. Великомъченик Харалампий. Освещаването на основния престол станало още през 1715 г. и след разширяването на храма не е правено ново.

През 1827 г. църковните настоятели пазарили майстор Атанас Теладур - грък, преселил се в Самоков - да изработи дърворезбата за останалите два престола. Царските икони били изписани от Димитър Зограф в първата половина на 30-те години на XIX в. Престола на Св. Иван Рилски бил осветен на 19 октомври 1835 г., а на Св. Харалампий на 25 януари 1837 г.

Новият храм не е бил пожален от вандалствата на турците. Той на два пъти е бил ограбван - веднъж по времето на кърджалиите (1772-1804) и втори път от даалиите (1819-1921). Митрополитската църква е ценен паметник на ранното българско Възраждане, със своята архитектура, резбован иконостас и икони тя е сред най-представителните и значими от епохата.

Днес Митрополитската църква в Самоков продължава да пази духовната история на града - творбите на самоковските първомайстори зографи, спомена за църковните борби от величавата епоха на българското Възраждане и величието на духовната сила на българина успял в години на робство да издигне и съхрани този свят паметник на вярата.

Работно време: от .....ч. до .....ч.

Без почивен ден.

Тел: 0722/6,,,,

• < Предишна
• Следваща >