Бельова църква в Самоков

Боровец. Еднокорабна и едноапсидна църква, с полуцилиндричен свод, полувкопана в земята. В сегашния си вид е построена към XV-XVII век, върху основите на по стари християнски храмове. Изградена е от ломен камък на хоросанова спойка.

На 200 метра зад църквата се намира аязмо, от което извира светена вода. В църковния двор се намира и чешма, изградена през 1879 г.

Археологическите проучвания сочат, че съществуването на Бельова църква може да се разглежда на три етапа. Първият се отнася към късната античност (V – VI в.). През Средновековието (XII – XIII в.) храмът е реконструиран и възобновен най-вероятно като гробищен храм. Предполага се, че с превземането на Самоков от турците през 1370-1371 год. църквата е опожарена и разрушена до основи. Това е и края на втория етап от нейното съществуване. Третият етап на църквата се свързва с късното Средновековие – XV – XVII в. По това време църквата е еднокорабна, със закрит притвор и вход от запад.

Около 1657 г. църквата е затрупана с пръст. Тя остава действаща до 1712 год., когато започва изграждането на Митрополитската църква в Самоков. Впоследствие За дълги години църквата е изоставена, покрита с трева и с прораснал бряст на покрива.

През 1737 г. в Бельовата църква са погребани мощите на самоковския митрополит Симеон Попович, за когото се знае, че заема Самоковската митрополитска катедра през 1734 година. Като защитник на християнското население е арестуван през юли 1737 г., отведен е в София и на 21 август същата година е обесен зад църквата "Св.София".

През 1862 г. в църквата е извършена тържествена служба, заедно с водосвет на аязмото. Цялостното преустройство започва през 1867 г. През 1869 г. вътрешността на църквата е изписана наново върху старата стенописна украса от зографите Никола Образописов, Христаки Зографски и Дититър Даскалов (Дупничанина).

Според местните легенди църквата е издигната по времето на Второто българско царство, от местния болярин Бельо и затова носи неговото име.

Вътре, над вратата на църквата, Никола Образописов е изписал следния надпис : “…За слава на светата единосъщна и неразделима троица Отца и Сина и Светия дух, изписа се тази църква такава, каквато е сега през 1869 година, 15 април. Тя беше и от старо време изписвана, но в последните времена издраскана и развалена дотолкова, че не беше възможно да остане така. За уверение на това се намира запазена част зад дулапа. Кога е пак съградена не знае никой да каже, нито се намери някъде надпис. По предание се разказва да я е издигнал някой си Бельо и по тази причина да носи неговото име - Бельовата църква. Тя беше, преди да се обнови, през средата преградена... нямаше нито един прозорец, а от вън беше зарита със земя...“

Храмовият празник на църквата, известен като „Малка Богородица” (Рождество на Пресвета Богородица) се празнува на 8 септември. Освен този празник, днес самоковските граждани честват и деня на смъртта на Свети Симеон Самоковски – 21 август, който е обявен и за ден на град Самоков.

• < Предишна
• Следваща >